„За кожата на едно ченге”: Божидар Димитров чете досието си

„За кожата на едно ченге”: Божидар Димитров чете досието си
A A+ A++ A

По конюнктурни и политически причини пускат в публичното пространство части от досиета и единствената цел е да се уязви политическия съперник - така историкът проф. Божидар Димитров коментира подхвърлените в пощенски кутии документи, приписвани на лидера на ДПС Лютви Местан.

"А не се знае дори дали са верни”, допълва той.

В интервю за "Фокус" по повод на книгата си „ За кожата на едно ченге” директорът на Националния исторически музей изтъква, че неточно всички секретни сътрудници на Държавна сигурност, наричани в обикновения език агенти, се обявяват за доносници на политическата полиция.

„Не се прави никаква разлика между агентите на политическата полиция и разузнавачите, които са издирвали като мен източници на информация за миналото на нашите земи, на нашия народ. За тези, които са се сражавали да се доберат до технологии, които са били секретни", сочи професорът археолог.

„Ние го наричахме научно техническо разузнаване", продсължава той. "Знаете, че почти на шега казват - винаги нашите хора са разузнавачи, а чуждите агенти са шпиони. За мен няма никаква разлика в двете понятия".

Според Божидар Димитров се дават неточни оценки за голяма част от досиетата. Информацията, която се съдържа в тях, се използва по конюнктурни политически причини, често чрез манипулации и девиации.

По повод на книгата, в която представя агентурното си досие, професорът дава отговор защо е приел да сътрудничи на Държавна сигурност.

"Аз съм историк и винаги съм желал да бъда историк. Историята обаче (това се учи още в първи курс) се прави по документи. Само в Македония и отчасти в Румъния тя се смуче от пръстите. Съществува дори професионален израз: „Има документ – има история, няма документ – няма история.“ В разгара на Студената война български историк можеше да попадне в чуждестранен архив и да получи възможност да заснема открити документи само ако сътрудничи с ДС. Бях убеден, че работата ми ще бъде полезна не само за мен, но и за нацията и държавата ни“, разказва шефът на Националния исторически музей."

А ето и откъс от книгата:

"От документи, публикувани от Комисията по досиетата, за ХІV отдел става ясно, че съм подготвян като единствен агент (на първо време), който трябва да осъществи една от двете най-важни операции на отдела: „Цитаделата” и „Островът”. „Островът” е Ватиканът, а „Цитаделата” – Зографският манастир . Дори в професионалните среди, да не говорим за населението, интересуващо се от история, съществува представата, че Ватиканът и Атонските манастири са препълнени с документи за българската история, които могат да разкрият всички неясни или напълно бели петна в миналото ни. Това не е вярно, за съжаление. Документалната база във Ватиканските архиви (както и в Москва) е претърпяла тежки загуби при определени политически събития. За Ватикана това са н.тар. „Сакко ди Рома” в 1576 г., когато превзелите града германски войски три месеца се топлили с папки от архивите и нашествието на Наполеон в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. При боен лозунг на френските революционери „Смърт на кралете и папите” можем да си представим какво е ставало с натрупаното дотогава архивно богатство. За московските архиви унищожителни са се оказали полските походи до ХVІІ век и отново Наполеоновият поход през 1812 г., когато Москва е изгоряла. И все пак във Ватикана има доста документи за историята ни главно за ХVІІ и ХІХ век, когато в първия случай Ватиканът успява да създаде католически структури в българските земи в Чипровско, Никополско, Пловдивско, а във втория да сключи известната уния с част от българските православни християни в 1859 г. Тук е необходимо да се отбележи, че документи от времената на Средновековните български държави има малко (само от времето на цар Борис І (852 – 889) и цар Калоян (1197 – 1207)) и те са известни по преписи. Оригиналните документи, изглежда, са изгорени в 1576 г., но тъй като кореспонденцията на папите се е смятала за образец на канонично право, те са били преписвани в крайримските манастири и по тях възстановени за Секретния архив на Ватикана през ХІХ век."

#Божидар Димитров #досиета #книга

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »

Инбет Казино

Анкета

Ще гласувате ли, ако има нови предсрочни избори