Хидробиологът Иван Христов: За наводненията преосмисляме концепцията

Не можем да спрем пороите, но е по силите ни да направим така, че наводненията, които така или иначе ще се случват, да не нанасят повече щети. Това каза в интервю пред Novinite.bg хидробиологът Иван Христов от Дунавско - Карпатската програма WWF.

Г-н Христов, пак ни сполетяха лоши новини за удавени хора, наводнени жилища – защо това се случва при всеки дъжд? По рано, знаем от литературата - „като заваля, та цяла неделя“ - нямало е чак такива трагедии. Какво се промени?

Аз не мога да коментирам дали това са нови събития и дали преди не е имало такива трагедии, тъй като нямам информация в миналото как се е случвало. Но със сигурност в момента сме станали по-чувствителни по тази тема, защото тези неща ни се случват по-често. Факт е, че има промени в климата. Каква е причината за това ние можем да дискутираме много дълго, но наистина сме по-чувствителни, специално по темата с наводненията.

Самите реки не са се променили, така ли?

Това, което със сигурност мога да кажа, е - реките не са се променили. Поне не през последния половин век. През 20-ти век усилията на хората бяха насочени наистина към спиране на наводненията. Това беше основната линия. По-късно, може би до 90-те години, усилията бяха съсредоточени най-вече върху инженерни решения по този въпрос. И много беше постигнато. Факт е, че в много територии дълго време наводненията престанаха да бъдат основен проблем.

Но така или иначе, оказа се, че сме решили само част от проблема. Оказа се, че това, което правим в момента, не е достатъчно и се наложи преосмисляне на концепцията за решаване на този въпрос. И така се възприе друг подход - че ние наводненията не можем да ги спрем. Защото до този момент звучаха само лозунги ...

Ще изчистим деретата и всичко ще тръгне, както трябва?

Точно така. И не само в България е така. В целия свят това беше като лозунг, едва ли не ще преборим природата. Но се оказа, че това няма как да стане. Вали дъжд, стават наводнения и при сегашните инструменти не можем да решим въпроса. Започна да се говори за управление на риска от наводнения. С други думи, прие се, че ние наводненията не можем да ги спрем, не можем да спрем тази стихия и да предотвратим щетите. Оттук нататък вниманието ще се насочи как да направим така, че тези наводнения, които така или иначе ще се случват, да не нанасят повече щети.

Топката е в полето на специалистите в областта на градоустройството, инфраструктурата,  населените места. Може би ще се наложи изселване на цели квартали и махали, които са близо до вода?

Строго конструктивните решения трябва да са хубаво нещо, но не са единствени. Като концепция какво означава да управляваме риска от наводнения? Това означава да се насочим именно към намаляване на щетите.  Като преценим, че определена зона е рискова и там наводнението би причинило големи щети, трябва да се насочат усилията именно към опазване на това място. А там, където рискът е много малък или незначителен, няма  причина да се опазват тези места.

Защото се оказва, че поради липсата на такъв анализ и на такъв подход ние сме защитили много територии от наводнение с десетки хиляди километри диги, а там наводненията не биха причинили съществени щети. Това е много често, никакви щети да не се причиняват. И сме хвърлили огромен ресурс там, като в същото време не сме защитили достатъчно места, където има вече икономически щети, да не говорим за друг вид трагедии. Така че, има нужда от преосмисляне кое наистина е важно и ценно.

Но може би тези диги не са излишни, не са и вредни, нали?

Аз не казвам, че са излишни. Някой някога ги е правил. Въпросът е  да направим анализ кои са най-важните и къде си разпиляваме ресурса. Ние нямаме ресурс – дори съществуващите диги не можем да поддържаме. И то не само защото сме мързеливи, а защото просто нямаме такъв ресурс. Това е извън  възможностите дори на държави с по-голям икономически ресурс от нашия. Липсва фокусът. Това е един от големите проблеми.

Къде е пресечната точка между опазването на природата и наводненията?

На този въпрос мога да говоря само еднозначно. Наводненията са естествено явление. Те са предвидени да ги има и в нормалните, не драстично увредени екосистеми, не могат да причинят увреждани. През последните наводнения от 15 години няма данни за разрушаване на природни местообитания, за изчезване на видове или за увреждане на тяхната популация.

Кои институиции трябва да се заемат с проблема?

Традиционно управлевието на водата в България е разпределено между много институции. Това е  един от основните проблеми и с управлението на водоемите. Ще видите и в самите новини, че са замесени най-разнообразни институции, когато има критичен момент с координацията. Това са МОСВ, съоръженията на МЗХ,  Изпълнителната агенция по хидромелиорации, тъй като те стопанисват голямата част от стратегическите съоръжения за защита на водоемите. Аз бих включил и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Особено след вчерашния случай, когато къщи покрай пътя Албена - Балчик се свлякоха в морето?

Също толкова ангажирани са областите, тъй като те са стопани на по-голямата част от тези обекти. Общините пък са обвързани с това, че трябва да поддържат дигите в населените места. Така че, виждате каква пъстра картина са заинтересованите страни.

От около преди 5 години нова европейска директива ни задължава да изготвим програма за управление на риска от наводнения. В България вече се работи по тези планове. Някакви части от тях следва да се подложат на обществено обсъждане и това е първият случай на опит за системен подход по тази тема. И е логично, аз нямам големи надежди, но все пак очаквам да се отпуши дискусията в малко по-конструктивен план.  И в по-дългосрочен.