Значи можело и без жертви…

Язовири преливат, проливни валежи пълнят реките, активизират се свлачища. Апокалиптична картинка, в която обаче има една много важна подробност – няма жертви. Значи можело и ние да постъпваме като цивилизованите страни - появява се опасност, предупреждава се населението, при необходимост се евакуира и опасността е избегната.

Толкова ли беше трудно това да се направи в тази последователност и при миналогодишните потопи във Варна, Мездра, Бургас, Елхово, Габровско и изобщо навсякъде, където имаше нужда, а имаше отнети човешки животи?

Как така междувременно в една многомилионна страна като САЩ снежните бури отнемат един-два живота, а у нас всяко природно бедствие носи жертви заради безхаберие и човешки грешки?

Отговорът при справяне с природата винаги е бил един – превенция. Независимо ще има ли приливна вълна или не, хората трябва да бъдат евакуирани, дори само при предположението за нея.

Оттук обаче следва друга разлика между нас и западния модел. У нас евакуацията става с мърморене, хленчене и дори упрекване. „Как така ще си изоставя къщата, кравата или телевизора?”, мърморят хората, изправени пред риск за живота. Мнозина нашенци отказват да напуснат домовете си, вкопчени във вещи и животни. Мнозина от бедстващите не съзнават нуждата от благодарност, че са спасени от водна стихия.

Защото практиката на евакуация им се струва чужда. Моделът при превенция им изглежда нов, което пак е проблем на държавата, тепърва да прокарва този модел в психиката на хората.

Въпреки това обаче, добрата новина остава – животите са спасени, бедствието е овладяно. Още една кошмарна нощ премина благополучно.

Значи можело!