Хипократ + още нещо

Хипократовата клетва означава много неща.  Напразно гневни страдащи нападат за неволите си човека, който им е срещу погледа, лекаря. Да помагаш, да спасяваш е занятие с особени измерения. То изисква дългогодишно възпитание, което се проявява по различен начин и понякога в неочаквана форма.

Столичната галерия Арт център "Форум" разкри въздействието на този древен текст по красив начин. В петък там се събра пъстро общество. Инициатор бе д-р Елена Радева, специалист по вътрешни болести, с кариера от 14 години във Франция, където покрай основната си работа се изявява и като галерист. Неин главен гост бе проф. д-р Иван Иванов, началник на Клиниката по педиатрия и генетични заболявания към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив - някогашен асистент, когато тя и съпругът й били още студенти. Негови колеги от клиниката - шефове на отделения, също бяха там. И едни от най-търсените съвременни художници - Никола Певичаров, Васил Стоев, Лили Кючукова, Ицко Мазнев, Илия Желев, Валери Ценов и Недко Итинов. 

 
Д-р Елена Радева и проф. д-р Иван Иванов

Седем изтъкнати майстори на изобразителното изкуство са откликнали на поканата да дарят картини, които ще бъдат изложени в Арт център "Форум" на ул. "Георг Вашингтон" 24 до 28 февруари. Идеята е постъпленията от продажби да послужат за посрещане на неотложни нужди на детската клиника - консумативи, хигиенни материали, мебели и други материали.

Елена Радева за втори път събира средства за клиниката по този начин. Първият опит миналата година е имал страхотен успех, в смисъл, че с парите покрай консумативите купили и за 800 лева бои, които предоставили на учениците от художественото училище в града. Резултатът бил смайващ - получили 65 картини. "Отделението грейна. Стана по-приветливо, не така враждебно", разказа д-р Иванов.

Художници обединени в "Изкуство за живот"

Повече от 6 хиляди пациенти на възраст от 0 до 18 години минават през клиниката годишно. "В една 50-годишна сграда колкото и да се инвестира, все ще има още какво да се подобрява", разсъждава медикът. Но в този случай благородството на жеста умножава в пъти ефекта на подобренията. И колегите му са въодушевени.

На откриването на изложбата "Изкуство за живот" Елена Радева изненада присъстващите с прочувствено признание. Като човек с двойно гражданство, след парижката новина от 7 януари тя била готова да хване веднага самолета и да се върне във Франция. Изпитала силно желание да страда заедно с французите, да излезе на милионния поход, да покаже, че не може да приеме страхът от маскирани да определя настроението в живота й.

Съпругът Константин Николов, хирург-ортопед (вляво) подкрепя д-р Радева във всички каузи и начинания

Елена покани присъстващите на вернисажа да изразят съпричастност към "Шарли Ебдо".

Няма да живеем в страх, категорична е тя. Децата ни няма да живеят в страх.




Пред Novinite д-р Радева разказа, че открила в себе си галериста случайно. Дълго време само купувала картини от близки приятели художници в България.

"В един момент някои бяха в затруднение.  Постепенно се събраха доста творби и реших да ги изложа в собствената ми къща, където направихме галерията. Имаше интерес и така се ентусиазирах. Започнах да представям и френски автори. Сега вече имам около 30 изложби, няколко в Сенлис, Шантий и Париж, останалите при нас в "Константин".

Стремя се да представям различни типове художници, да бъдат от различни националности. Интересът е много по-голям".




Как стигнахте до идеята да помагате чрез изкуството?

Поддържам връзка с мои бивши колеги. Знам, че детската клиника има постоянна нужда от консумативи и други неща. Обърнах се най напред към шефа на клиниката д-р Иванов, който ми беше асистент – на мен и на съпруга ми. Заедно оформихме начинанието.

Практикувате успешно професията си във Франция, доволна ли сте от реализацията си там?

Изключително съм доволна – и като лекар, и като жена, а напоследък и като галерист.

А как ви изглеждат нещата у нас, след като вече 14 години сте навън?

Доста променени към хубаво. България се европеизира.

Колегите ви лекари какво коментират с вас?

Познавам много колеги българи във Франция. Трябва да кажа, че българските лекари са много ценени във Франция. С малки изключения. Те са добре подготвени, защото са с опит и освен това защото са трудолюбиви. Французите това много го ценят.

Как  преценявате състоянието на здравеопазването у нас?

За съжаление нямам задълбочен поглед върху нещата, но отчитам, че политиката е все по-отворена, има нови неща, които  настъпват, лекарства не липсват – а най-важни са лекарствата. Има и допълнителни  постъпления по централен път. Има много голяма надежда, че нещата ще вървят още по-добре.

Вие сте оптимист?

Не само. Аз съм оптимист, но имам и чувство за динамика. Миналата година успяхме да направим много добри неща за детската клиника.




За проф. д-р Иван Иванов реформата ще започне тогава, когато се каже истината за здравеопазването.

От години здравната каса върти тази мантра: всичко е осигурено. Но като се разгледат нещата се вижда, че не е така, отбелязва той.

Проблемите на здравеопазването опират до информираността на пациентите. Всички медии внушават, че касата осигурява всичко, но това трябва да бъде изяснено на хората с подробности: какви са условията на това осигуряване и какви са индикациите за хоспитализация, как трябва да бъде извършена тази хоспитализация и колко време да продължава, какви са условията. На място на пациентите им се казва, че трябва да стоят еди-колко си дни и да им бъдат направени такива и такива изследвания. Тогава много от тях са разстроени и изненадани – и това им нарушава правата. Така че, първият проблем е информираността на пациентите. Трябва да се знае къде отиват обществените средства, как се употребяват и евентуално дали има справедливост при използването на тези средства между отделните здравни заведения - държавни, частни и други.



Лекарите, които станаха политици, не помогнаха ли това да се разреши?

Лекарите политици са лекари, които много добре разбират проблемите, още повече, че много от тях идват непосредствено от съответните заведения - клиники или извънболнична помощ. Но в крайна сметка ти, когато си политик, трябва да правиш възможното. Да реализираш по възможно най-добрия начин властта, която имаш в момента.  Така че,  те в момента не са лекари, а политици. Това са две отделни функции. Може да имаш перфектни идеи, но да нямаш достатъчно властови ресурс или обществена подкрепа.

Откъде трябва да се започне?

Първото нещо, което трябва да стане, е да излезе истината за здравеопазването. Да се знае къде отиват средствата, в кои здравни заведения, какви ангажименти има в тях.  Равноправно ли са третирани те? Според закона за лечебните заведения всички болници от един и същи ранг трябва да бъдат поставени при едни и същи условия. Само че сега те не са третирани еднакво. И се получават дисонанси, за които управленците не знаят.

Кои са повече потърпевши – лекарите или пациентите?

Всички са потърпевши. Обществото е потърпевшо. Един лекар никога не е щастлив, когато приема пациенти и не може да ги лекува, както трябва. Или когато той си върши работата, а те го ругаят или го бият. Никой лекар не е щастлив от това. И пациентът не е доволен - отива с една нагласа, а се оказва, че нещата не са точно така. Как може някой да е доволен? Единствено доволни са някои структури, които имат лоби и в момента могат да печелят от здравеопазването. Фактът, че има много лечебни заведения в тази криза, значи, че все пак има място за печалба.

Д-р Иванов с колегите си шефове на отделения

Пример: държавните здравни заведения са задължени да имат спешен портал, а частните не са. Знае се, че спешната помощ е губеща, защото е недофинансирана, но едните са задължени да осигуряват това звено, а на другите им е спестено. Тази разлика обаче касата не я прави.

Спешните центрове ще започнат ли да връщат хора, ако не им е застрашен животът?

Това е един много голям дискусионен въпрос. Първо, аз съм убеден, че никой спешен пациент, който има нужда от помощ, няма да бъде върнат. Категорично.  Дори администраторът да каже "Върни го", лекарят няма да направи това.  Въпросът е, че все пак някаква мярка трябва да има срещу неосигурените, които ползват ресурса на системата. Това в обществото не е честно разпределено. Част от неосигурените безспорно са бедни, но не всички са неосигурени по икономически причини.

Две думи за някогашната ви студентка Елена Радева?

Човек  има естествена необходимост да прави добро.