2014: С "Южен поток" рухна последният елемент от „големия шлем“

Темата "Южен поток" предопределяше в много голяма степен политическото говорене в България през 2014 година. Уговорките между заинтересованите по въпроса страни остават неразкрити и до ден днешен. Едва в края на годината стана ясно, че изобщо не е подписан дългосрочен газотранспортен договор между българската и руската страна, който да регламентира транзитните такси за страната ни и на чиято база да може да се преценят ползите от проекта.

Как се започва строителство на такъв грандиозен инфраструктурен проект за милиарди без договор, вероятно може да отговори само „тънък познавач“ на българската политическа душевност. Факт е обаче, че евентуалните (пропуснати към днешна дата) ползи за страната ни остават изцяло в сферата на фантастиката.

Всички дейности около реализацията на  проекта бяха непрозрачни: като се започне от прогнозната цена на българската част, която нарасна с един милиард, без да е ясно защо, мине се през подозренията за опит на руската страна да влияе върху законодателни решения у нас (за да бъде изваден газопроводът от обхвата на европейското законодателство, така че трети страни да нямат достъп до тръбата) и се стигне до избора на фирма - изпълнител в България по неясно какви критерии.

Брюксел се намеси активно и кабинетът Орешарски прекрати работата по проекта у нас. В крайна сметка беше повече от редно България да заяви желание за реализация на проекта, само ако той отговаря на европейските изисквания.

Така се стигна до изявление на президента Путин, че Русия прекратява работата и се отказва от "Южен поток". Решението не е толкова изненадващо всъщност. Заради падащите цени на петрола и международните санкции, икономиката на Русия навлезе в дълбока криза, а руската рубла беше изгубила 50% от стойността си към датата на съобщението.

В такава ситуация цената на тръбата в рубли става трудна за изчисляване. "Южен поток" беше проект с голямо геостратегическо значение за Москва, но без особени шансове да увеличи чувствително пазарния дял на "Газпром" в Европа.