195491 статии       |       393 интервюта       |       1524 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.60868| EUR 1.95583| GBP 2.19645|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналИзбори 2021

Размер на шрифта:   

Ще разпали ли Румъния отново конфликта за Южна Добруджа?

21 март 2012, сряда / 08:28; Коментари: 0
Send to Kindle
Ще разпали ли Румъния отново конфликта за Южна Добруджа?
Карта: Уикипедия

Трябва да бъде обсъдено положението на т.нар. „румънско малцинство“ в България, заяви министърът на външните работи на Румъния Кристиан Дяконеску.

„На територията на България няма румънско малцинство, за каквото говори министър Дяконеску. Неговото изказване е опасен прецедент, който ни връща в миналото, когато нашият регион беше разделен от национализма и омразата“, коментира българската агенция БГНЕС.

Основите на бъдещия българо-румънски конфликт са поставени след Берлинския конгрес (1878 г.), припомня агенцията.

Тогава въпреки противодействието на Букурещ Румъния получава от Великите сили Северна Добруджа, която е изконна българска територия.

Този факт се осъзнава добре от румънските власти, които смятат, че това може да се превърне в основа на бъдещ конфликт. Въпреки това те бързо забравят своите протести и „усвояват“ новите територии, правилно оценявайки стратегическото и икономическото значение на придобивката.

Посетите семена на раздора дават своите плодове през Балканските войни. Още в хода на Първата балканска война (1912–1913 г.) Букурещ предявява претенции към София. Румънците настояват и получават българския град Силистра.

Букурещ твърди, че България е разширила своите територии в Македония, където живее куцовлашко малцинство. Като компенсация румънците получават дунавския град.

Това обаче не задоволява техния апетит и много скоро след серията допуснати грешки от българския политически, дипломатически и военен елит се възползват, за да заграбят цяла Южна Добруджа.

След неуспешната за България Първа световна война (1914–1918) Букурещ възстановява властта си над Южна Добруджа и заграбва нови територии: Молдова (населена с компактно българско, руско, украинско и гагаузко малцинство) от несъществуващата Руска империя и Трансилвания от Унгария.

Румънското господство в Южна Добруджа продължава до 7 септември 1940 г., когато е сключена Крайовската спогодба с помощта на Германия и СССР, призната и от останалите Велики сили – Италия, Великобритания и САЩ.

Условията на спогодбата налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа.

Така 88 000 румънски колониалисти, заселени от румънските власти след края на Втората балканска война през 1913 г., са принудени да напуснат и да се преселят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

Въпреки че Крайовската спогодба трябва да сложи окончателен край на взаимните претенции между двете страни, през годините преди всичко в редиците на румънските националисти е повдиган въпросът за „румънска Добруджа“, но те никога не са имали подкрепа на официално ниво.

Териториалният проблем на север от Дунава се повдига след краха на комунистическата система (1989 г.) и разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г.

Той се концентрира преди всичко в бившата съветска република Молдова (където, както вече беше споменато, живее компактно българско малцинство и близко до него гагаузко) и териториалния спор с Украйна за водите на Черно море.

През последните години напрежението там расте. То е свързано с опитите на Букурещ да се утвърди в Молдова, изтласквайки всички останали заинтересовани страни.

Нов акцент в споровете е откриването на петрол и природен газ в черноморския шелф. Наистина тук става дума за зона, която Румъния получи от Украйна след решение на Международния съд в Хага.

Тепърва ще се установи дали откритите въглеводороди са достатъчни за рентабилна експлоатация. Според експерти периметърът с размер около 9700 кв. км, даден на Букурещ от съда, крие близо 100 милиарда куб. метра газ и 10 милиона тона петрол.

За момента не може да се говори със сигурност какви предполагаеми залежи от въглеводороди може да крие българската част от шелфа.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО