Студентство в (Не)Студентски град

Студентство в (Не)Студентски град
Студентското общежитие - „крепостта" на студентите, мястото, където преживяват безпаметни нощи, удавени в алкохол и емоции. Снимка: Уикипедия
A A+ A++ A

Когато един човешки живот е загубен, особено животът на 19-годишно момче, това стряска обществото и сякаш го събужда от дълбока летаргия. А когато един млад човек е убит от друг млад човек, това е наистина потресаващо.

След като 19-годишният първокурсник Марио Данчев беше наръган с нож по време на сбиване в студентско общежитие, обществеността застана на нокти, чудейки се кого да обвини първо.

Според всички първоизточникът на проблема се корени в Студентски град, в неговата безконтролност и пълно пренебрегване на правилата.

Като човек, който допреди няколко месеца е живял в студентско общежитие, познавам до болка Студентски град с всички негови страни – ученето до сутринта в нощта преди изпит, алкохолните маратони (пак до сутринта) в нощта след взетия изпит, шумните съседи, пеенето от прозорците, претъпканите дискотеки, миришещи на спирт и пот, и претъпканите автобуси – миришещи на същото, кофите, преливащи от боклук, торбичките по дърветата...

Секс, наркотици без рокендрол

Най-колоритният кампус в света, „Малкият Лас Вегас“, или „Градът на болестите”, както го наричат таксиметровите шофьори, е мечтата на всеки гимназист, страхът на всеки родител и главоблъсканицата на всеки политик.

Студентски град се дави в алкохол, тъне в разврат и безкрайни купони, екзалтира в диви кючеци върху масите в кръчмите или амфетамини (да, и наркотици!) в хаос клубовете.

В Студентски град, както обичат да казват студентите, „празно нЕма“ и всеки ден е безкраен празник. Желателно е, даже задължително, да се намират дребни поводи за пийване с приятели, като това, че тази седмица четвъртък се е паднал между сряда и петък.

Това „леко“ пийване обикновено прераства в маратон по наливане, след който празнувалите се събуждат на най-неочаквани места, с най-неочаквани хора, в най-изненадващи пози и дрехи (или често без такива).

Интересното, дори парадоксалното в случая е, че същият този Студентски град е обитаван от „интелигенцията“ на обществото, надеждата за по-добро бъдеще, тези, които след време трябва да заемат важни постове в политиката и бизнеса и да се погрижат страната да се движи в правилната посока.

Дали това е смешно или трагично, и от театър „Сълза и смях“ не могат да определят. Факт е, че момичета, които до 4 сутринта въртят кръшни гюбеци, на следващата сутрин получават шестици по Наказателно право. А момчета, изпили по литър спирт, без особено притеснение изнасят презентация, с която убеждават колко успешни мениджъри биха били, ако имаха собствена фирма.

Друг парадокс е, че по-време на сесия се пие най-много, като честотата и „лудостта“ на купоните ескалират до рекордни стойности.

19-годишният студент Марио Данчев от Перник е убит с нож в стая в общежитие, в блок 23 в Студентски град. Снимка: БГНЕС

Щастливи като кокошки

Кое е общото между щастливите студенти и щастливите кокошки? Със сигурност не е това, че снасят златни яйца. По-скоро жизненото пространство, в което са принудени да живеят.

Обикновеният студент (за когото да излезе на квартира е лукс) разполага с една трета от стая, едно легло и в най-добрия случай едно бюро.

Изразът „лично пространство“ в общежитията е неприложим, а понятието „уединение“ не съществува. Научаваш се да организираш времето си вкъщи около ъгълчето, в което са сбутани дрехите, учебниците ти и някоя друга тенджера, и в същото време да го споделяш с още двама души... обикновено двама непознати.

С времето дребните търкания и дразнения от съжителството в тази недотам комфортна, но доста евтина среда се увеличават, докато в един момент въпросът чий ред е да купи тоалетна хартия или да изчисти коридора изглежда като най-сериозния проблем на света.

Започнат ли кавгите, всеки реагира по различен начин. Някои се въоръжават с много търпение и мълчаливо стискат зъби, докато четирите години се изнижат. Други се препират и правят злобни забележки. Трети погаждат номера на съквартирантите си, които невинаги се струват смешни на потърпевшите. Четвърти крещят, а пети... е, разчитат на юмруците.

Без наука няма сполука

В Студентски град обаче тази фраза няма стойност. И то не защото няма млади хора, които наистина искат да учат, да се обогатяват и развиват...

А защото Студентски град не олицетворява академичния дух и просветата, в него не се носи приятният аромат на стари книги и тихият шепот от разгръщане на страниците им. Студентски град олицетворява купоните и забавленията, той е мястото с най-динамичен нощен живот в столицата, където няма НИТО ЕДНА БИБЛИОТЕКА.

И може би този простичък факт, така очевиден и така масово пренебрегван, е най-големият парадокс в българското висше образование. Причината, поради която ме е срам да разкажа на чуждестранните си приятели къде съм учила и как съм живяла по време на следването си.

Срам ме е, че образованието в България е толкова опорочено... и че младите хора са така подценени.

Унижение е, че българските студенти са принудени да живеят в мизерните условия, които те приемат с благодарност заради скромните 40 лв. на месец, които им струват. Още по-унизително е обаче, че върху университетските земи се простират барове и дискотеки, и... барове и дискотеки.

Ако бях щраус, щях да си завра главата в дупка в земята. Но, уви, не съм. И съм принудена да продължавам да гледам цялата тази пародия, която се разиграва пред очите ми толкова години вече.

Не само Рубик знае

Проблемът далеч не е чак толкова сложен, колкото да подредиш Куба на Рубик.

За състоянието на Студентски град не трябва да бъдат обвинявани само управляващите или родителите, или дори самите студенти. Защото виновни са всички те. Заедно с предишните управляващи и предишните студенти, и предишните родители на студенти. Заедно с бизнесмените, затрупали кампуса с клубове, барове и кръчми. И с тези, застроили и малкото свободни площи между общежитията с жилищни кооперации и търговски обекти.

В Студентски град на глава от населението се падат повече козметични салони и нощни заведения, отколкото в който и да е друг квартал на София и на България.

Кой с какво може да помогне?

1. Държава и ВУЗ-ове – Управляващите и ректорите на университетите трябва да обединият усилия, за да променят средата, в която живеят и се развиват българските студенти, а това може да се постигне единствено чрез създаването на КАМПУС.

Студентски град трябва да стане затворено място, в което се строят единствено сгради и съоръжения, които позволяват достъп до наука и спорт. Не трябва да има никакви заведения, с изключения на места за хранене, от вида на студентските столове.

Все пак студентите трябва да бъдат свободни да напускат този кампус, когато пожелаят, за да се запази чувството за личната им свобода и независимост. Забавленията, които включват алкохол и други упоителни вещества обаче, трябва да си останат извън кампуса.

Студентите трябва да заживеят в среда, която подтиква и засилва у тях желанието за академични успехи и нови знания, и ги кара да усещат студентството не само като безконтролно купонясване, а и като период от живота си, в който освен теоретични уроци, получават такива и по самоконтрол и дисциплина.

2. Студенти – За голяма част от проблемите на студентите са виновни самите студенти.

Вярно е, че са принудени да живеят в некомфортна, често мизерна среда, и че повечето неща, които се случват в държавата, обикновено не са в тяхна полза.

Много от младите хора обаче идват в Студентски град с нагласата за непрестанно наливане с алкохол и повече интимни моменти с хора от противоположния (или същия) пол.

На студентите не трябва да се забрани да се забавляват. Те просто трябва да се научат да се контролират, да си наложат мярка кога трябва да бъдат сериозни и кога да разпуснат с приятели.

3. Родители – Макар някои да смятат, че родителите са точно тези, които са най-далеч от картинката, случаят изобщо не е такъв.

Родителското възпитание и вниманието, което се отдава на детето в най-ранните му години, са в основата на това в какъв човек ще израсне то.

Често неконтролируемата агресия е породена от различен тип комплекси, които измъчват младите хора. Те или не са получавали достатъчно внимание в семейството, или са били пренебрегвани за сметка на брат/сестра, или пък никога не са били третирани като възрастни и тяхната дума не е била от значение.

Затова родителите трябва да наблюдават своите деца, трябва да ги опознават и да се сприятеляват с тях, за да са сигурни, че са възпитали сериозни, отговорни и трезво разсъждаващи млади хора. Родителите не трябва да са тези, които само налагат правилата или напротив – тези, които не налагат правила, а само дават пари, за да изкупят липсата на внимание.

***

Трябва да се пребори кризата в българското образование, за да може от училищата и университетите да излизат лечителите на болното общество на България.

Всички знаем приказката за хан Кубрат и снопа пръчки, който дал на синовете си да счупят. На същия принцип родители, студенти и държава трябва да работят заедно, за да направят Студентски град наистина град на СТУДЕНТИТЕ.

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Репортаж
Последно от Репортаж

Всички новини от Репортаж »

Инбет Казино

Анкета

Ще гласувате ли, ако има нови предсрочни избори