Зимата изчезва до 2080 г.

В България остават още осем истински зими, а след 2020 г. студени месеци почти няма да има, като зимата ще изчезне напълно от България след 2080 г.

Това гласи Третият национален план за действие по климата до 2020 година, предаде Дарик радио.

Според сценария на екоминистерството мерките за адаптация към климатичните промени ще струват на страната ни около 10 млрд. лв.

До края на този век средногодишните температури в България ще се увеличат между 2 и 5 градуса, предполага правителственият план.

В замяна на изчезващите зими ще се увеличи честотата на летните дни с необичайни жеги, които ще са съчетани и с висока влажност на въздуха и голямо замърсяване.

Резултатът върху здравето на българите: повече топлинни удари и завръщане на редките инфекциозни болести като маларията. Ще зачестят и природните бедствия като горски пожари и наводнения, съобщава bTV.

Екип на Министерството на екологията, начело със заместник-министър Евдокия Манева, е изготвил национален план за адаптация до 2020 г.

Изминалата 2011 г. е била с 0.4 градуса по-топла от нормалното, се посочва в анализа на екоминистерството. Според проекта това е била 14-а поред година, в която се наблюдава затопляне на климата в България.

Резултатът е по-бързо зреене със 7-15 дни на растителните култури, зачестяват и екстремалните природни явления.

Сред идеите за адаптация са поставяне на слънчеви панели на покривите, създаване на нови градски паркове и залесяване на близо 2000 хектара земи.

Учени от БАН казват, че са използвали двата най-популярни сценария за емисиите въглероден двуокис в резултат от човешка дейност, за да направят своя модел.

„Ще има все така студени зими и много топли зими, ще има студени лета, ще има и много топли, но средно температурите ще се покачват“, прогнозира доц. Валери Спиридонов пред вестник „24 часа“.

Повечето компютърни симулации предвиждат до края на века валежите да намалеят с 10 на сто, особено в Източна България. Според сценария през зимата страната ще е затрупвана от сняг и дъжд, а лятото ще е суша.

„Друго е да поддържате едновременно готовност и за голяма суша, и за големи наводнения, за големи студове и за големи горещини“, допълва доцентът от БАН.

Промените обаче не са неизбежни. Учените изтъкват пред изданието, че базират прогнозите си на теорията, че човешката дейност променя климата, а тя е спорна.

„Това може да е вариация на климата – евентуално повлияна от човека, евентуално - не, защото освен човека има много други фактори като слънчевата радиация, морските течения, които не са добре изучени, многото вулканична дейност...“, посочва още Спиридонов.

Планът за действие по климата до 2020 г. ще въведе конкретни ограничения за емисиите парникови газове във всички сфери на икономиката.