За втората страна на монетата и Слави Бинев

Автор: Иво Апостолов

Първо, изобщно не съм щастлив от това Слави Бинев да заема някакъв държавен пост изобщо. Не ми допада като човек, а това е най-малкото, което мога да кажа за него. Но...

1. Никой не си избира шефовете. Макар той дори дефакто да не е шеф на всички "културоведи", които роптаят срещу него. Или работиш за шефа си, или ако не те устройва, напускаш.

2. Основните брожения са от "театрални дейци". За 25 години в България не се появи дори един голям частен театър. В този ред на мисли, хрантутниците наречени режисьори, актьори и т.н., нямат никакво право да имат глас за това, кой точно да е човекът, който ще разпределя моите данъци за тях (което отново е доста условно, дали всъщност е той). За сметка на това, изцяло на пазарен принцип, в по-голямата част от страната изчезнаха кината. В София обаче има сякаш дори повече от по-рано. Тези кина не получават субсиидии от бюджета, за да работят и съществуват. Оправят се сами. Как? Тяхна работа.

3. Писна ми от "култови" актьори, режисьор и прочие, които са култови само на наградите Аскеер, които сами си раздават. В този ред на мисли, ако някой култов режисьор за толкова години не е намерил начин да не зависи от държавата, явно е точно толкова посредствен, колкото и останалите.

4. Ако цената за стабилно правителство е Слави Бинев да бъде шеф на някаква комисия в парламента, аз съм готов да я платя. Плащам я, за да има стабилна икономика, еврофинансиране (включително за култура).

5. Има един лаф: "Ако искаш с определен казус нищо да не се случи, направи комисия". В този ред на мисли, ако някой "културовед" е разчитал на председателя на Комисията за култура (за каквото и да е), по-добре да се гръмне.

P.S. Не харесвам постановките на Народния театър, защото ги намирам за скъпи, скучни и неоправдаващи цената на билета и данъците изразходени за тях. В този ред на мисли, адмирирам напускането на всички в Народния театър, защото това е стъпка напред в предоставянето на по-качествени културни продукти (включително театър).

Източник: Facebook профила на автора.