Мъртвите отварят очите на живите

В деня, в който София влезе в мрежата на ЮНЕСКО "Град на киното", да дадем думата на творците в българското кино. Дори и само заради това, че възможностите за среща с тяхното изкуство са изключително редки (да се чуди човек каква инфраструктура за кино видяха от световната организация в нашата столица, като прожекции вече има само в моловете)...

Режисьорката Станислава Калчева събра неотдавна в Дома на киното приятели и почитатели на седмото изкуство около един удивително свеж, младежки проект, отправил поглед към най-трагичната личност в нашата история - Самуил. Документалната лента е запечатала пътешествие през лазурните води на Преспанското езеро към събитията от преди 1000 години, но не както са описани в дебелите книги, а както ги чувстват и изговарят съвременниците.

Мъртвите отварят очите на живите -

самото заглавие насочва киноразказа към дълбини, потапя красивите пейзажи в сумрак и недоизказаност, тласка участниците към многопластови диалози с местните жители.

Група от 8 млади художници обикаля островите и селищата по крайбрежието, отскача ту на гръцка, ту на македонска, ту на албанска територия. "Приятно ми е, Самуил" - така се запознава с хората един от тях, скулпторът от Добрич Самуил Стоянов. Само в присъствието на проф. Николаос Муцопулос от Солун, откривателя на гроба на Самуил, младежът е респектиран и не изтъква, че е адаш на владетеля.

Удивително е, че на различни езици и диалекти разговорите вървят гладко и стигат до едни и същи образи. От два независими източника става известно, че Самуил е имал любовница (!), албанец дори показва къде се е намирало селото й...

Направени сме ние от сънища

и сън отвред обгръща

тоз малък наш живот...

Художниците се оказват и поети. Докато изследват стенописите в базиликата, разглеждат останките от двореца и на остров Св.Ахил подготвят своите инсталации, те си разменят цитати от други изкуства и автори.

Десислава Врабчарска – “Не се страхувай – островът гъмжи от шумове, мелодии и звуци, изпълващи слуха със сънна сладост... долавям гласове...”
Ралица Кацова – “Шекспир! Нали?... Използвал е за последната си пиеса “Бурята” сюжети от Самуилова България, от драмите, които са ставали по тези земи...”

Режисьорката, която е и сценаристка на филма, открива, че младите художници, които е завела на острова, са чувствителни и интелигентни, те остават омагьосани от неземната красота и енергия, която мястото излъчва.

Златин Орлов: "Тези места са живо откритие. Скоро не съм попадал на място, на което да искам, да ми минава мисълта да остана завинаги..."

Бяха всеотдайни, бяха респектиращо подготвени да обговарят темата, както и да влизат в деликатни спорове при непредвидените срещи, разказва Станислава Калчева.

Македонката Вера от остров Св.Ахил

Не минава среща с местните, без да се повдигне въпросът какъв е всъщност Самуил (всеки дърпа чергата към себе си в балкански стил).

Стефана Митева - Мен много ме впечатли реакцията на всеки един. Как възприема това място 1000 години след това, което се е случило. След Самуил. И сега как всеки един реагира на същото място, на което са се случили толкова значими събития в нашата история. Шартър казва - ние сме джуджета, стъпили на раменете на великани.
Ралица - Колко хубаво го е казал Герман Миовски: “Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите”

Изненада за мен и екипа беше, че местните хора живеят с мита за Самуил и с охота разказват легенди за него, продължава режисьорката. С онази земна мъдрост, присъща на обикновения човек:

- А! Легендите са много... Секой кажува – тука има видено...
- Балкано е една мешавица, что не се зема абер кое како що е...
- Ако се заборават сборовете македонец, грък и булгарин... ке си кажем – ние сме си наши!
- После Чингиз хан, що има акъл беше Самуил - от всите царове на свету, да знаете!...
- Айде да найдеме заеднишки язик, тая да я остаиме на исторачите...
- Да остаиме политиката – нека си я водат политичарите, а ние обичните спътници да си живееме. Ето това е.
- Важно сме люде, важно сме християни, важно сме православни, важно сме славяни. Исти народ сме – то е важно.

Питам за нейната гледна точка. "Бих казала, че Самуил е много по-мощна и значима личност, отколкото битуващата в днешния забързан делничен ден представа за него. Държавник, стратег, обединител. Трагично обрекъл се на своя народ", отговаря Станислава Калчева. И цитира многозначителното подмятане на македонката Вера, която срещнали на остров Св.Ахил:

“Вие сигурно се надате, ке се роди повторно?...”