Триумфът на послушковците

Човек трябва да е слънчасал, за да повярва, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма бе изритан, защото се припичал на плажа в Доха.

Преди три години Трайчо Трайков, тогава консултант в частна фирма, остави у мен впечатление за интелигентен и уравновесен човек, който е по-склонен да размишлява дълго върху даден проблем, отколкото да запретне ръкави.

Макар че продължи да се държи като интелигентен и уравновесен човек, докато бе начело на едно безумно тежко министерство, той се оказа и достатъчно смел, за да изказва мнението си на глас. Дори и ако истината дразни енергийния октопод, който се кани да трупа още пачки от големите енергийни схеми в страната.

Логика и ефективност, обичайните оръжия на Трайков, обаче се оказаха безполезни и дори опасни за силните на деня в най-бедната и най-корумпираната страна на Европейския съюз. Той не беше най-добрият министър, но поне се опита да бъде последователен и винаги разчиташе на своя опит и експертиза.

Рокадите в правителството миналата седмица са в унисон със стратегията, която министър-председателят винаги е прилагал – хвърляш цялата вина за гафовете върху плещите на един чиновник, а след това го хвърляш на кучетата.

Но в последните събития има една важна разлика. 

Бойко Борисов се освободи от експертите, които не са членове на партията му и са се осмелявали от време на време да му противоречат (уволнението на министъра на здравеопазването Стефан Константинов ще бъде тема на друг коментар). Преди три години, когато правителството се сформира, именно това бяха хората, чиито качества бяха най-много изтъквани. Назначаването на Трайков например се тълкуваше от мнозина като знак, че правителството на ГЕРБ иска да покаже капацитет и желание за насърчаването на млади, висококвалифицирани, макар и публично неизвестни експерти.

Една година и три месеца преди следващите парламентарни избори Борисов очевидно предпочита да разчита на послушни министри, които са верни на партията му и могат да бъдат управлявани като марионетки.

Издигането на една млада дама и един също толкова млад мъж с почти никакъв опит за министри на най-тежките сектори – здравеопазване, икономика и енергетика, за мен е просто цинична тактика да се създаде илюзията, че нещо се върши. За съжаление в първите си изяви и двамата номинирани за нови министри показаха впечатляваща липса на адекватност.

Каквато и да е истинската причина за уволнението на Трайков, то остави - както у нас, така и в чужбина - впечатлението, че правителството засилва своята антиекспертна, пропартийна и проруска политика.

Вярно е, че премиерът яростно отрича това. Но ако перефразираме Шекспир, той май протестира прекалено много.

Поведението на Борисов подсилва подозренията, че връзките между мафията и политическата система са най-дълбоки в енергийния сектор. Нали си спомняте, че малко след като Валентин Златев се намеси в преговорите за Белене, Борисов внезапно промени мнението си в полза на проекта.

Точно преди една година министър Трайков, притеснен от мазния PR трик с лиценза на „Лукойл“, сглупи и каза истината на глас - руският натиск направо е обладал някои хора в България.

Думите му звучат още по-вярно днес.

В години, когато великите сили се отказват от ядрената енергия, България отново рискува да бъде захвърлена в задния двор на Европа и дамгосана като троянския кон на Русия в ЕС.

Но ние, българите, имаме кратка историческа памет. Спомените от катастрофата в Чернобил вече избледняват. За тях се сещаме само когато си даваме сметка, че раковите заболявания са вече епидемия.

Наистина не съм сигурна, че изключително спорната рокада ще намали популярността на правителството. Слънцето навън стопля душите и мислите ни и след една седмица скандалът с плажа в Доха ще бъде забравен.

Хубавото е, че Трайчо Трайков отново ще започне да се усмихва. Няма нужда да ви казвам защо, нали?