Икономиката ни губи 1,5 млрд. лева от злополуки с работещите

Травмите, застигнали българите през 2013 г., са донесли загуба от 1,5 милиарда лева на икономиката ни. На толкова се изчисляват минусите в брутния вътрешен продукт заради временна или трайна нетрудоспособност, до която се е стигнало след катастрофи, изгаряния, рани, производствени аварии, падания, фрактури и смърт.

Изчисленията са направени от застрахователи, каза пред "Турд" проф. Стоян Миланов, директорът на "Пирогов" и председател на Българското дружество по спешна медицина. 

"Решихме да се сформира работна група, която да работи за

регламентирането на травма центровете в България

Всеки знае, че ако го сполети такъв проблем в София, ще отиде в "Пирогов", ВМА или в "Св. Анна", а в страната - в областните болници. Но това трябва да се регламентира", обясни Миланов.

Той и колегите му искат да се въведе т. нар. триаж, както е при спешните пациенти, т. е. пострадалите да знаят къде да търсят помощ, а линейките - къде да ги транспортират според състоянието им.

Последният фрапиращ случай е с фалиралият оловно-цинков комбинат в Кърджали, който трябва да заплати

300 000 лева обезщетение на бивш работник заради безпрецедентната оловна интоксикация

получена в работен режим.

От юли 2010 г. трагедията, връхлетяла семейството, мина и през съдебната си сага. Окръжният съд публикува в сайта си решението, с което потвърждава определението на районната инстанция – ОЦК трябва да заплати обезщетението заради тежката оловна интоксикация, довела 50-годишния тогава мъж до полиневропатия. Месеци преди това Румен Кръстев е бил назначен на работа в най-тежкия сектор - оловното производство. Само след 40 дни започнал сривът в здравословното му състояние - появили се ужасяващи болки в стомаха и крайниците, силите постепенно го напускали, краката му все повече отказвали да се движат. На 16 юли 2010 г.

припаднал край оловната пещ, в спешната помощ го обгрижили като за инсулт

поради първоначалните симптоми.

Три дни по-късно му открили язва, но отказали да го приемат на лечение - нямало клинична пътека и Румен пак се върнал на работа. Стигнало се и до деня, в който не можел да се надигне от леглото, за да отиде на нощна смяна. След два дни му се обадили от завода с новината, че му предстои уволнение. 

Изтощеният до краен предел мъж се довлякъл до администрацията, където го принудили да поиска освобождаване по взаимно съгласие. После Румен вече бил безнадеждно прикован за постелята. Изследвания на урината, извършени в токсикологичната лаборатория в РИОКОЗ – Кърджали, показали, че се касае за тежко оловно отравяне. След

3 месеца лутане в търсенето на диагноза и на подходяща болница

все пак в столицата му направили изследвания за съдържанието на олово в кръвта – резултатът бил 3 пъти над допустимите норми. Максималното позволено количество е 1,19, а при него са установени 3,18 единици. Връчили на Румен ампулите с антидота за 3 дни и го изпратили обратно в Кърджали. В града обаче няма специализирана клиника или отделение за лекуване на подобни заболявания. За постъпването му в обикновена болница пък е необходима клинична пътека, каквато в регистрите липсва.

От проблема му се трогват в местния хоспис "Добролюбие" и го лекуват известно време там. Попада и в университетската болница "Св.Георги" в Пловдив, където в клиниката по токсикология доцент Янко Илиев го лекува безвъзмездно. След кратко подобрение обаче неотдавна Румен отново няма сили да стане, нито необходимите средства за лечение. В съдебния си иск

той настоява да получи 500 000 лева обезщетение

но още на първата инстанция магистратите я режат до 300 000 лева, а после Окръжният съд я потвърждава. "С тези пари ще мога да се възстановя само донякъде, не и да платя за специализирано лечение. За детоксикацията в Магнитогорск, Русия, искат 500 000 долара, а в Израел – същите цифри в евро, нямам ги", казва с мъка мъжът с оловото в кръвта.