Убиецът Асен Блатечки

Само истинските майстори на разказа пресъздават човешките истории по човешки начин. В киното това е особено трудно, защото зависи от професионализма и емоционалното отдаване на немалка група от хора.

За щастие, българското кино прави сигурни, макар и плахи опити да се измъкне от провинциалния поглед на творците, които се занимават със създаването му. Положителен принос в това отношение има новият проект на Стефан Командарев – „Съдилището“, който обаче е и повод за размишления в посока универсалността на седмото изкуство и универсалността на произведеното в България.

На първо място, филмът печели от перфектно подбрания актьорски състав, както и от изключително качествената работа на оператора Красимир Андонов.

Адмирации заслужават всички играещи, но най-вече – Ованес Торосян и Асен Блатечки, който прави убийствено добра роля в образа на Митьо. Въпросният човечец е затворен сюжетно между две убийства – едно от миналото му, което му тежи като грях, и друго, което извършва в последствие, след немалко емоционални състояния, през които минава и преживява заедно със сина си Васко. Двамата живеят в беден район - до границата между България, Турция и Гърция. Митьо е загубил всичко, което има значение за него – съпругата си, работата си и доверието на сина си. За да спаси поне връзката с детето си, той трябва да намери опрощение и да плати за грях, извършен в младостта му.

Блатечки е въздействащ и запомнящ се. Незабравими са сцените, в които превозва бегълци през Марица, разказва на сина за убийството от преди 30 години. Не по-малко убедителен е и когато се бие на ръба на висока скала...

Историята е силна, преплетена е с трафик на хора, измами, малцинствени проблеми. Освен това е исторически и политически натоварена, което дори чисто визуално във филма е подсилено до краен предел и в един момент леко натежава. Ефектът е още по-силен на фона на изключително красивите природни картини от България, редувани с градско-селската мизерия, останала от соца, изгнилите междуличностни отношения и утаената до основи държавна структура, движена от измачкани персони.

Героят на Торосян е нещо като лебед, макар и черен, кацнал в блатото без шансове да се измъкне от там – заради миналото (спомените за майка му и мъглата в живота на баща му) и настоящето (чаровна и по детски истинска нова любов). Ованес Торосян стана име още като Георги в „Източни пиеси“, а „Тилт“ и „Аве“ само потвърдиха, че успехът за този талантлив актьор тепърва предстои.

В останалите роли в „Съдилището“ са Мики Манойлович, Ина Николова, Параскева Джукелова, Васил Василев–Зуека, Мето Йовановски и Христо Мутафчиев.

Любопитно е, че преди да стигне до финалната версия на сценария, Стефан Командарев прави 11 варианта. Консултанти са Милена Йелинек, която има зад гърба си 25-годишна кариера във факултета за сценаристи на университета Колумбия в Ню Йорк. Другият консултант е Том Абрамс (с „Оскар” за сценарий на късометражен филм). В сценарния екип, освен  Командарев, са Марин Дамянов и Емил Спахийски. Филмът е копродукция с Германия, Хърватия и Македония.

„Съдилището”  беше показан премиерно в рамките на „София филм фест“, след това - на "Киномания",  а вече може да види и в киносалоните из цялата страна.