„Икономист": България и Румъния - един по-светъл нюанс на сивото

A A+ A++ A

От списание „Икономист" ; Превод: Агенция БГНЕС

През последните хилядолетия черноморското пристанище Констанца е било в ръцете на редица нашественици и окупатори. Но на римляните, аварите и турците никога не им се е налагало да се сражават със "Стефан чел Маре" – кораб на граничните власти, снабден с наблюдателен радар, термокамери и мощно корабно оръдие.

Съдът "Стефан чел Маре" бе построен със средства от Европейския съюз, за да помага на Румъния да изпълни изискванията за Шенген – безвизовото пространство на ЕС. Част от 19-членния екипаж на кораба пътува до Холандия, за да получи специално обучение от Damen – местната фирма, проектирала характеристиките му. Холандското правителство обаче се оказа не толкова полезно за амбициите на Букурещ и България – южната му съседка.

Холандците, както и остатъкът от Евросъюза, приемат, че двете страни са изпълнили техническите изисквания за Шенген. Но се тревожат, че сложната гранична техника не би била от голяма полза, ако властите са корумпирани. Холандия даде да се разбере, че ще наложи вето на членството на двойката в Шенген, ако държавите не постигнат по-убедителни резултати в борбата с корупцията. Разочарованите българи и румънци пък отвърнаха, че холандското правителство е заложник на ксенофобските луди глави в парламента.

Играта е уморителна и на всички страни им е омръзнало от нея. Мнозинството от наблюдателите очакват да се стигне до споразумение до края на годината – вероятно през септември, преди парламентарните избори в Румъния. Но ако се сключи сделка, тя ще бъде по-скоро триумф на нетърпението, а не на легендарните европейски способности за трансформация.

През последните години, след като България и Румъния се присъединиха към ЕС (твърде прибързано, твърдят мнозина в Брюксел), държавите останаха далеч по-бедни от останалите членки. Напредъкът им в борбата с корупцията и в съдебната система също бе бавен. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) на ЕС, който трябваше да е временна мониторингова система, продължава да е в сила. "Не очаквахме да се проточи толкова дълго", признава изтощен брюкселски бюрократ.

Министрите в Букурещ и София също са видимо отегчени. "МСП доведе до редица подобрения, но е време да обърнем страницата", категоричен е Леонард Орбан – румънският министър по европейските въпроси и главен преговарящ за присъединяване към Шенген. Някои са на мнение, че ЕС трябва да прекрати мониторинга на двете страни и просто да измерва напредъка им по различен начин. Други пък са уверени, че усилията на Брюксел най-после дават резултати. Моника Маковеи – евродепутат и бивш румънски правосъден министър, даде за пример скока на осъжданията на лица от високите етажи през м.г.. Служителите реформатори ценят стимула на европейските доклади. Но на еврократите досега не им се е налагало да се справят с предизвикателства като Румъния и България. И енергията им гасне.

Срамно е. Европейските институции се ползват с необичайно високо доверие и в двете страни. МСП е по главните страници на вестниците и в двете държави. Любимият политик на българите е Кристалина Георгиева. (А в голям брой европейски страни гражданите дори не знаят имената на комисарите си). След като ЕС замрази фондовете на България през 2008 г., правителството падна от власт година по-късно. А в Румъния по-стриктните закони и независимият антикорупционен орган, издействани от Брюксел, отнеха неприкосновеността на мошениците в политиката, посочи Лаура Стефан от известна румънска НПО.

ЕС продължава да е значим в България и Румъния. Това отчасти се дължи на факта, че двете страни се чувстват отдалечени от кризата в еврозоната. В миналото си те се изправиха пред далеч по-тежки предизвикателства и затова нито една друга държава днес не изпитва толкова големи симпатии към фискалните грешници като гърците, които са грубо казано три пъти по-богати. "Не сме почитатели на държавите, които нарушават правилата", настоя Николай Младенов – външен министър на България.

Нито една държава не е модел за стабилност и разумно икономическо управление. Протестите срещу икономиите в Румъния доведоха до колапса на правителството през февруари, а България изглежда все по-неприятна в очите на чуждестранни инвеститор. Но числата в двете съседки са добри. А и те подписаха с удоволствие европейската спогодба за ограничаване на заемите.

Една от причините случая с Шенген да е толкова дразнещ е, че София и Букурещ спазват правилата, докато останалите държави започват да им изневеряват. Преди няколко години двете балкански страни щяха да влязат в Шенген, веднага след като завършат домашното си. Но днес в ядрото на ЕС цари раздразнително недоверие. Това отчасти се дължи на кризата в еврозоната. Държавите като Холандия и Финландия са сред най-големите скептици и критици на спасителните пакети и именно те се оказаха голямата пречка пред членството на България и Румъния в Шенген. В редица случаи популистките партии извлякоха ползи от обществените тревоги, възникнали вследствие на двата проблема. Другото притеснение е, че включвайки България и Румъния в Шенген, голям брой нелегални имигранти в проблемната Гърция ще могат да достигнат до останалите членки на ЕС по земя.

Но новото настроение в ядрото отразява и засилващото се недоволство от вариациите в политическите култури на ЕС. България, например, наскоро получи смразяващи рейтинги от Брюксел – за устойчив бандитизъм и ерозия на медийната свобода. Но според останалите цензурата е несправедлива, тъй като проблемите на новите в семейството не са били тайна при кандидатстването им за членство.

В края на 90-те, когато стана ясно, че бившите комунистически държави в Европа се развиват с различни темпове, част от румънските власти изразиха опасения, че родината им остава в геополитическа "сива зона" между Русия и Запада. Присъединяването към НАТО и Евросъюза остави тези тревоги настрана. Но днес те се пробуждат. От гледна точка на Румъния и България тази присъда все още е положителна. Вземете за пример бедна Молдова, която е доказателство за това какъв може да бъде животът извън Европейския съюз. Но както шенгенските кавги вече показаха, по-богатата част от Европа вижда нещата по все по-различен начин.

#Румъния #Шенген #икономист

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Анкета

Повлия ли инфлацията на джоба ви?