Направи ли гаф президентът Плевнелиев?
„Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел Илиян Попов ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините - аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: „Съд за виновниците", а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища". С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември“.
Това разказа президентът Плевнелиев пред журналистите на конференция "Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото", която е част от инициативата "25 години свободна България". Проблемът е в това, че на самия 10 ноември нямаше митинг. Това е датата, на която на пленум на ЦК на БКП беше свален Тодор Живков. Неговите съпартийци от върхушката на комунистическата партия се опитаха да вземат контрола върху партията и ситуацията в държавата веднага след падането на Берлинската стена. За това се знаеше и вече се беше чуло, какво става в Берлин, но повечето хора в България останаха изненадани от детронирането на Живков.
Историческата справка сочи, че първият голям митинг, на който се издигаха плакати с искане за демократични промени, се проведе цяла седмица по-късно. Това време беше необходимо на хората в България, да осъзнаят какво се променя. Защото Тодор Живков беше управлявал страната в продължение на цели 35 години (1954 – 1989). Всъщност, погледнато от камбанарията на изминалите 25 години, върхушката от ЦК успя до много голяма степен да овладее контрола върху държавата, защото в условията на демокрация партийната власт беше трансформирана в икономическа.
Та на 10 ноември отбелязваме началото на прехода. После имаше много митинги, а промените в Румъния тръгнаха малко по-късно от българските и протекоха далеч не толкова мирно. Много българи – доброволци заминаха да помагат в румънската революция: лекари, лаборанти и т.н., кой с каквото може. Хората се организираха с частни автомобили и заминаваха за Румъния, за да помагат... Чаушеско беше застрелян.
И още едно уточнение. Някои историци и дисиденти са склонни да сочат един митинг на Екогласност в градинката пред Кристал, проведен на 26 октомври 1989 г. като същинското начало на промените. Тогава активистите на движението са брутално разгонени от милицията, но за по-умните в ЦК вече е било ясно, че промените са неизбежни. Защото това беше следствие от русенските протести на майките с количките, срещу системното обгазяване на града от румънски завод...
Това, че на Плевнелиев събитията от преди 25 години му се сливат, нямаше да е гаф, ако не беше президент. Той обаче е държавен глава и пресекипът му трябва да го посъветва как точно да „споделя тайни с журналисти“, особено когато не е съвсем сигурен.
Наскоро Алфа рисърч излезе с изследване, според което 94% от младите на възраст 16-30 нямат почти никаква представа за периода преди 1989 г. Това е донякъде добре, защото не са обременени с нашите комплекси и спомени, но е донякъде и опасно, защото някой упорито се опитва да придаде романтичен облик на времената с "евтиното сирене". В този смисъл и в контекста на горното ми се струва добре ако в часовете по история се наблегне повече на съвременната история за сметка на подробното изучаване на събития от преди 1000 години. /Не че са маловажни, но все пак.../
Още по темата:
- » 35 години от Промяната на 10 ноември 1989а
- » Заради гаф: Покойният баща на Илия Павлов стана водач на листа
- » Правнучката на Тодор Живков чака бебе, майка й Жени - на седмото небе от щастие