Етикетите на прехода

Етикетите на прехода
A A+ A++ A

Датата 10 ноември е без съмнение историческа, въпреки че днес малцина си спомнят какво точно се е случило на нея. Преките участници в главното събитие на този ден отдавна са избрали мълчанието за своя житейска позиция. За останалите съобщението за промяната е дошло с вечерните новини, а осмислянето му - далеч по-късно.

Поредица от събития промени из основи живота ни. България стана друга. На родените след 1989-а година трябва с големи подробности да се обяснява какво е било преди. А какво стана след нея? Колективната памет е прикътала най-различни неща, знакови случки и явления, които изграждат днешния образ на страната ни.

Палежът на партийния дом

Партийният дом пламва на 26 август 1990 г. Вече 24 години няма яснота изгоряла ли е истината за българския преход в приземните етажи.

Сградата пламва след предупреждение на Пламен Станчев и свещеник Димитър Амбарев, че ще се самозапалят, ако не се махне от покрива комунистическият символ – петолъчката. Президентът Желю Желев призовава всички политически сили за въздържане от насилие, а Радой Ралин и Йосиф Петров настояват да бъде предотвратен опитът за самозапалване. Въпреки това на площада излизат много хора. В суматохата пламва пожар най-малко на 8 места в сградата. В пламъците изчезва голяма част от архива на ЦК на БКП. Най-засегнати от пожара са две стаи, в които са били финансовите служби на БКП – София, и е изгорял архивът им за 1989 -1990 г. Жертви няма. Пожарът е овладян в ранните часове на 27 август.

Главно следствено управление образува дело срещу неизвестни извършители за палеж, заплахи и съпротива срещу органите на властта и хулиганство. Делото приключва с мнение за съд срещу над 40 лица по 6 обвинения.

Следствието през 1991 г. прави заключение, че палежът и погромът са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. През 1996 г. делото за палежа на Партийния дом е спряно.

Лидерът на КТ ”Подкрепа” д-р Константин Тренчев определи палежа като организирана акция на комунистите и ДС, за да потулят 4000 изгорели досиета.

 

Убийството на Луканов


Убийството на бившия премиер Андрей Луканов на 2 октомври 1996 г. не е нито първото, нито последното покушение на знакова фигура в годините на прехода - то обаче е сочено от политическите наблюдатели като най-сигурният белег за огромната промяна, настъпила в България.

Министър-председателят на България в две поредни правителства - 76-то (8 февруари 1990 - 21 септември 1990) и 77-то (22 ноември - 20 декември 1990), е застрелян с 4 куршума пред дома му на ул. „Латинка" 15 .

Петима бяха задържани и осъдени за престъплението, но по-късно присъдите им бяха отменени. От средите на разследващите идваха най-категоричните изявления, че това убийство никога няма да бъде разкрито.

Версиите за покушението се движеха в много посоки - отмъщение на "енергийната мафия", масонска връзка, лични причини на съпартийци. Чуха се дори твърдения, че убийството е инсценирано и политикът все още е жив след пластична операция.
Убийството на Андрей Луканов е икономическо, а не политическо, твърди Павел Найденов, бащата на друг "мъченик" на прехода - Илия Павлов, сам паднал под куршумите на наемен убиец.

 

Разколът в Църквата

Дълги години това беше основният "храм" на така наречените "разколници"

На 18 май 1992 г. шестима митрополити: Пимен Неврокопски, Стефан Великотърновски, Панкратий Старозагорски, Софроний Русенски, Калиник Врачански и Йоаникий Сливенски излизат със следното изявление:

„Предвид опорочеността и нищожността на избора на патриарх Максим от 1971 г. трябва да се проведе нов избор на патриарх. С оглед на това и на основание чл. 17 от Устава на БПЦ, следва да се избере наместник-председател на Св. Синод, който да поеме председателството на Св. Синод до избирането на патриарх“.

Така започва разколът в Църквата. Разделението е и на политически принцип. По-късно е избран дори алтернативен Синод с председател „Негово Светейшество Пимен – патриарх български и митрополит софийски“.

Напрежението ескалира до степен, в която свещеници и миряни щурмуват сградата на Софийската митрополия, където са покоите на действащия патриарх Максим.

Години по-късно митрополитите, които се обявяват против действащия патриарх и техните следовници постепенно се завръщат в лоното на Църквата, приети са и разколът бавно затихва.

„Червените“ куфарчета

В началото на прехода старият софиянец – писателят Иван Манов споделя една история, която му е разказана от дъщерята от втория брак на бившата му жена. Майката е била омъжена за българския посланик в Тирана, Албания. Та въпросната дъщеря разказва, как в началото на прехода, един ден в дома им дошъл някакъв човек, представил се, че идва от името на ЦК на БКП и поставил едно куфарче на масата. В него имало 1 млн. лв.

В онези години това са наистина много пари. Въпросният посланик е бил кандидат-член, или член на ЦК на БКП и е помолен да не изнася тайни и вътрешна информация, до каквато е имал достъп, докато е бил на служба.

За да „компенсират“ мълчанието, от партията му предоставят „скромна“ сума.

Това е само един частен, малък пример за онова, което се твърди, че е ставало с парите на повече от 70 задгранични търговски дружества на БКП, нещо, което не беше отречено дори от съпругата на вездесъщия Андрей Луканов.

А разказът на дъщерята пред Иван Манов се случва в един от двата й луксозни автомобила, които тя по думите й си купува с част от парите,предоставени на високопоставения й баща.

Срутването на мавзолея

Срутването на мавзолея на Георги Димитров е едно от емблематичните събития на прехода. Градската легенда твърдеше, че той бил издигнат за часове, но бяха необходими дни, за да бъде разрушен! Залповете бяха няколко и на няколко пъти комунистическата гробница се наклоняваше настрани, но така и не падаше, както очакваха всички присъстващи.

Районът беше отцепен до средата на Градската градина на юг, до БНБ – на запад, до нягокашния хотел „България“ на изток и на север естествено до бившия царски дворец. Именно на ъгъла на двореца имаше височина, от която можеше да се наблюдава най-добре процесът. Цала вечер камиони изнасяха отпадъците от срутената гробница, а онова, което падаше от тях като малки камъчета и мозайки, веднага беше прибирано от случайни минувачи, за да си отнесат спомен от емблематичния мавзолей. 

Имаше хора, които с носталгия гледаха към случващото се и искаха да се запази култовата сграда. Имаше и такива, които предлагаха, ако все пак мавзолеят не може да бъде разрушен, да бъде превърнат в шкембеджийница.

Мутрите

Бляскавата кариера на мутрите започва през 90-те години на миналия век. Те идват от спортния тепих, минават през хазарта, чейнджа на "Магура", рекета, популярните заведения и свършват до луксозни офиси в центъра на София.

Голяма част от тях са с отлична спортна подготовка, като някои са бивши барети, борци, културисти, боксьори, каратисти. Начинът им на обличане варира  - анцуг, маратонки и златни ланци, впоследствие заменени от дизайнерски костюми и скъпи часовници. Характерно е носенето на тъмни очила, късо подстригани или с обръснати глави.

"Бригадите на борците" диктуваха цените на селскостопанските продукти, избираха кметове, налагаха рекет на търговци и богати хора с правото на бухалката. Към тази група бяха братята Васил и Георги Илиеви (убити през 1995 и 2005 г.), гребецът Иво Карамански (убит през 1998 г.), Поли Пантев (застрелян през 2002 г.), Димитър Димитров-Маймуняка (взривен през 2002 г.) и др.

След влизането на България в Европейския съюз през 2007 година мутрите не са вече толкова видими и много от тях навлизат в законния бизнес, като част от дейността им е пране на пари. Сред предпочитаните бизнеси са сметопочистването, търговията с цигари и алкохолни напитки.

Чалгата

Тигрови шарки, къси поли, дълбоки деколтета, дълги букли и ярки устни с черен молив. Това са само част от символите в кръчмарската музика с пиперлив текст у нас. В началото на 90-те години никой уважаващ себе си купон не минаваше без извивките с неприличен текст и ориенталските трели на Радо Шишарката, Сашо Роман, Азис, Кали, Нелина, Ивана или Кондьо. Тези изпълнители са „стожерите“ на чалга културата у нас.

Строгата дисциплина и привидно благоприличие по времето на социализма отприщиха като "отвързана" буйната българска душа и щракането с пръсти на окраден от балканските ни братя текст бе ежедневие. Професионализмът беше на нулево ниво, но какво ни пука, при положение, че именно игривите ритми с пошли куплети пълнеха душите и заведенията? Хитове като "Камъните падат" и "Тигре, тигре" проправиха пътя за масовата музика и поставиха основата на една от най-комерсиалните музикални компании без конкурент към момента.

След възхода на Сашка Васева дойдоха провокациите на Азис, а Слави Трифонов пълнеше стадионите с игриво-патриотичните си хитове, които се знаеха от малки и големи.

Финансови пирамиди

Финансовите пирамиди нашумяха през 1992 г. с основания от Иво Недялков-Фараона холдинг „Ийст уест интернешънъл“, последван от развитието на пирамидалната структура на Майкъл Капустин „Лайф чойс“.

Характерно за тези структури е, че обещават на жертвите много по-големи приходи отколкото е инвестицията. Това трябва да стане за кратък период от време. Те нямат реална обосновка на това как точно ще се получи това възнаграждение.

Други известни финансови пирамиди в началото на 90-те години са строителните - такъв е „Градът на мечтите“, с главен „проектант“ Соломон Анжел, който не е построен. Измамени са над 300 семейства.

Финансовите пирамиди процъфтяват и през периода януари 1995 г. – януари 1997 г. Банковата система е срината, инфлацията стопява спестяванията на хората и в същото време намалява милионите задължения на кредитните милионери. Страната е доведена до икономическа и финансова катастрофа.

Приватизацията

След 10 ноември са приватизирани над 90% от държавните и общински активи в България.

Процесът на раздържавяване няма еднозначна оценка и често е обект на критики, обвинения в корупция, подозрения за измами. Бившият главен прокурор Никола Филчев сочи, че при управлението на правителството на Иван Костов са приватизирани активи на стойност 27 млрд. долара при приходи за държавната хазна от около 3 млрд. долара и това според него е знак за разграбване.

Една от най-съмнителните операции от днешна гледна точка е т.нар. масова или бонова приватизация. При този начин на раздържавяване на всички пълнолетни граждани бяха предоставени ваучери в бонови книжки, с които се купуваха дялове от предприятия. Това обаче ставаше чрез приватизационни фондове, чиито инициатори впоследствие се оказваха истинските собственици, а хилядите вложители на бонове с техните микроскопични дялове пиха по една студена вода.

Приватизацията на търговските банки - след вълната от фалити - бе осъществена от Банковата консолидационна компания.

Досиетата

Архивите на Държавна сигурност създадоха перманентен екшън в обществения живот с изваждането на имена и псевдоними, разкриващи агентурната дейност на публични личности.

За изминалите 25 години няколко комисии пригаждаха законодателството спрямо разбиранията на парламентарното мнозинство за това докъде трябва да стигне разкриването на мръсните тайни от в тоталитарното минало.Периодично цели отдели на комунитическите тайни служби попадаха под закрила с аргумент - в интерес на националната сигурност.

От 2006 - 2007 г. започна масирано отваряне на архивите на ДС при задължителна проверка на кандидатите за народни представители и за важни държавни постове. Комисия с председател Евтим Костадинов, която установява шестима сътрудници на ДС сред евродепутатите, трима съдии от Конституционния съд, гласували за засекретяването на агентите, за които има само картони, 15-има членове на Висшия съдебен съвет и 22-ма души от администрацията на президента, включително и Георги Първанов.

Отделна тема е прочистването на досиетата, започнало в началото на 1990 г., когато БКП разбира, че промените са неизбежни, а в Първо главно се страхуват от разкриването на редица престъпления, в които то е замесено. Според тогавашния шеф на архива полк. Радко Тодоров там се съхранявали около 60 000 тома дела. Секретните материали са товарени на камиони и през нощта са откарвани в Перник, където са изгаряни в пещите на държавния металургичен комбинат „Ленин“. Изчисленията показват, че са изгорени между 10 и 20 хиляди досиета от разузнаването. Цялата операция приключва малко преди първите демократични избори през юни 1990 г., без опозицията или обществото да са разбрали нещо за нея

Протестите

Един от символите на прехода - Лукановата зима от 1990-1991. Страната е в дълбока криза. Липсват стоки от първа необходимост, рафтовете са празни, пред магазините се вият огромни опашки, а в тях се пазарува или с купони или с връзки. Избухва първата национална стачка, която води до оставката на правителството на Андрей Луканов на 29 януари.

През януари 1995 година БСП и коалиционните и партньори съставят правителство начело с Жан Виденов. Кабинетът забавя структурната реформа и приватизацията, не закрива губещите предприятия, не успява да се справи с престъпността. В криза изпада банковата и финансовата система. Инфлацията достига невиждани размери, банките фалират. Зимата на 1996 е наречена „Виденова зима“. СДС оглавява недоволството на гражданите. На 10 януари 1997 г. е организирана политическа демонстрация пред парламента с искане за радикални промени. Напрежението ескалира. Голяма тълпа протестиращи нахлува в Народното събрание. Опитът на полицията да ги спре се оказва неуспешен. Депутатите са евакуирани, а часове по-късно в ранните часове на нощта полицията отблъсква протестиращите. Виденов подава оставка от всички постове.

Масовите протести от зимата на 2013 г. срещу повишаването на цените на електроенергията и отоплението. Те обхващат над 30 града в България. Антимонополните протести срещу електроразпределителните дружества се насочват и срещу политическата система. Насилие между правоохранителните органи и протестиращите на 19 февруари 2013 в София довежда до оставката на правителство на Бойко Борисов. Силен обществен отзвук оставя самозапалването на Пламен Горанов.

Протести срещу кабинета „Орешарски“, популяризирани в социалните мрежи под името ДАНСwithme. Те възникват като реакция срещу личностите от кабинета „Орешарски“, непрозрачните назначения на държавни постове, най-вече това на Делян Пеевски за председател на ДАНС, срещу задкулисния модел на управление. Кулминационният момент на нестихващите протести е "Нощта на белия автобус" на четиридесетия ден от началото им. След целодневна блокада на парламента, полицията опита да евакуира депутатите с бял автобус. Той бе обсипан с камъни от протестиращите, а депутатите се върнаха в парламента. Стигна се до насилие между протестиращи и полиция.

#10 ноември #1989 #Луканов #мутри #чалга #разкол #църква #досиета

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Общество
Последно от Общество

Всички новини от Общество »

Акценти

Анкета

Ще състави ли правителство?