Нона Йотова – екстрасенс на сцената и в живота

Нона Йотова – екстрасенс на сцената и в живота
A A+ A++ A

Думата екстрасенс означава не просто човек, който има силно биополе, но и притежава необикновена, свръх (extra) чувствителност (sense) и усещане за нещата, които правят присъствието му сред нас зареждащо, вдъхновяващо и истинско.

Нона Йотова не се нуждае от представяне, отвъд злободневните теми и ширпотребата, тя е 100-процентова представителна извадка на най-хубавото в една жена – красива, чаровна, горда, интелигентна и, не на последно място, талантлива актриса.

Най-новата й роля, в „Белла Донна“ на сцената на Сатиричния театър, е стихийна – играе жена, която е едновременно серийна убийца, мъжемелачка и майка. Режисьори на спектакъла са австриецът Щефан Флеминг и българският му колега Борислав Петранов.

Разбира се, в разговора ни с Нона театърът е с предимство, но не само. Говорим за ролите в театъра и живота, принципите, семейството, любовта и омразата, силата на човешката енергия и политиката, която прави живота ни такъв какъвто е в момента – на ръба на нормалното, и движен от силите на завистта или, може би, въпреки завистта.

Една бяла и добра Нона Йотова все още пази в сърцето си малко дяволче, което най-често ни маха от екзотично-еротичния поглед в очите й или от крайчеца на по детска красивата й усмивка. Дива, завладяваща, тайнствена Омана...  

Даниел Димитров: „Белла Донна“ се поставя от чужд режисьор. С какво неговата работа се различава от тази на българските му колеги? Друга ли е културата на общуване актьор-режисьор?

Нона Йотова: Това е една съвсем различна работа. Културата и на общуване, и на работа е много различна. На българския артист му е много нужно да идват чужди режисьори. Ето в случая Щефан Флеминг – австрийски режисьор и актьор, със страхотно чувство за хумор. Той обаче изискваше от нас една абсолютно желязна дисциплина.

Даниел Димитров: Това новост ли е за актьор като теб?

Нона Йотова: За мен не е, защото аз по принцип съм дисциплиниран човек. Имам предвид следното: режисьорът прави разяснения и едновременно с това някой си шушука отстрани, или когато се каже, че почивката за цигари е 10 минути, тя настина е 10 минути. Той въобще не можеше да понася подобни неща, а в българския театър това е почти всекидневие...

Даниел Димитров: Как си го обясняваш? Само липса на култура ли е?

Нона Йотова: Да, мисля че е

липса на култура и на уважение на колегите един към друг

Даниел Димитров: А чисто актьорски какво беше различното?

Нона Йотова: Например, той ни забрани да показваме разни евтини смешки, като ни обясни, че за него една комедия би се получила най-добре, ако се играе много сериозно. И това е факт. Точно така стана.

Още при първата среща с публиката видяхме колко е бил прав. Защото когато има интересен текст, не е нужно да се прави нещо отгоре, за да стане допълнително по-смешно.

Например, на мен за първи път ми се случи да играя сериен убиец. Той ми обясни, че моята героиня през цялото време трябва да излъчва страхотна доброта и да бъде усмихната. Искаше да се усмихвам непрестанно, каквото и да се случва. Каза ми още, че очите ми имат много силно излъчване, и когато съм сериозна всичко става много драматично, а в този случай – дори зловещо. А когато се усмихна, все едно изгрява слънцето над целия свят – така ми говореше...

Освен това, след като гледа едно мое представление, ми каза, че

много хубаво плача

затова плача и в „Белла Донна“. (Смее се.)

И още нещо интересно. Както беше много строг и не ни даваше да се разпищолваме, хубавите предложения веднага ги приемаше и ни даваше пари за добрите идеи - 20 ст., 50 ст., левче.

Даниел Димитров: Играете масов убиец и сърцеразбивач – до колко за един нормален човек е в състояние на разбере подобна психика?

Нона Йотова: Аз съм много голям почитател на криминалните романи. Един от последните ми любими автори е Харлан Коубън, в чиито книги винаги има някаква интрига и някаква сърцераздирателна любовна история. В "Белла Донна" причината героинята ми да стане такава е много сериозно любовно разочарование, след което нещо в мозъка й прищраква и решава да си отмъщава на всички останали мъже.

Никой не се е родил сериен убиец

все нещо се е случило преди това. Е, може би има хора, които се раждат зли...

Даниел Димитров: Като говорим за любов, има ли любов, на която се възхищате – от историята, от литературата, от хората около Вас?

Нона Йотова: Много ми е пресен споменът от филма по „Цветният воал“ на Съмърсет Моъм с вечната тема за любовта и смъртта. Любовта е много сложно чувство. Дай Боже всеки човек да го има. Тя не може да бъде управлявана. Това не е готварска рецепта – да стане с три щипки сол. Тя е във въздуха, в кръвта...

Затова дори в исторически план не мога да посоча двойка, на която се възхищавам. Защото никой никога не знае какъв е бил живота им.

Даниел Димитров: През годините постоянно се говори за театрални реформи. За обикновения зрител обаче не е ясно има ли, няма ли реформа, и дали въобще е започвала. Според Вас, като човек от театъра, докъде доведоха всички тези промени. По-качествен, рентабилен и силен ли е българския театър днес, сравнено с 10 години назад примерно?

Нона Йотова: Не мога да кажа, че е по-качествен. Естествено, че има изключения.

Този, който обича театъра, ще продължи да прави качествен театър, ако наистина театърът е неговата голяма любов, както е моята и съм щастлива, че е моя професия. Мисля, че се правят

глупави грешки по отношение на управлението на театъра

Винаги съм вярвала, че ако театрите могат да получават парите, които изкарват, нещата ще бъдат много по-добре. Защото всеки театър ще прецени каква постановка може да прави и, ако може да разполага с парите си, ще ги влага в следващи постановки.

Затова се навъдиха доста глупотевини покрай тия, които са чалга в изкуството и покрай всичките смешни предавания. Затова навремето се махнах от „Големанов“. Аз не обичам просташки и дебелашки хумор.

Да си Камен Донев и да пълниш зала 1 на НДК е едно, защото е смешно, без да има просташки скечове.

Шапка му свалям, че е намерил своята ниша

в която мога само да си мечтая един ден и аз да направя такъв моноспектакъл. Друг колега, когото много харесвам, е Димитър Живков с „Живак“.

Даниел Димитров: Какво Ви спира да го направите сега?

Нона Йотова: Единствено материал.

Даниел Димитров: Вие все пак сте пишещ човек...

Нона Йотова: Да, така е. Преди години дори имаше един такъв моноспектакъл „Ще потъна в очите ти“, но

предпочитам друг да го напише

Аз имам някакви идеи.

Даниел Димитров: Музиката е нещо, което много Ви определя като артист и като човек, притежаващ красив талант. Ще има ли скоро нова песен, албум? В „Белла Донна“ само припявате. Очевидно, не сте от пеещите актриси , които държат да покажат вокалните си заложби във всеки спектакъл...

Нона Йотова: Разбира се. И в театъра, и в киното, пея само, когато това е необходимо. Новината е, че сега репетирам ролята на горски дух в мюзикъла „Шумът на върбите“ от Алън Бенет (по Кенет Греъм), което

за мен е божествено удоволствие

Пея с един изключителен професионалист – Данко Йорданов, много съвременен по отношение на техника и тенденции в пеенето. Пеем без всякакво насилие над гласа. Освен това, той е написал прекрасна музика.

Режисьор на мюзикъла е Здравко Митков, чиито студенти също играят. Премиерата ще бъде на сцената на Сатиричния театър. Участват още Жанет Иванова, Мартин Каров, Явор Борисов, Кирил Ефремов, Йорданка Стефанова, Пламен Сираков...

Даниел Димитров: А за музикален солов проект мислили сте?

Нона Йотова: Да, имам много сериозно намерение. Но в момента положението с музиката е сложно с целия този хип хоп, който е залял пазара и в който

има много тъпънарски неща

От няколко години обмислям следващия си музикален проект, имам вече и записани песни...

Единият вариант е за албум, който да се казва Etno Mistic - с неща, които ми допадат като етноси и звучене. Вече е записана една песен, има и клип - "Ади шакти".

Много харесвам сефарадските песни, изкушавам се да изпея една ария - O mio babbino caro, както и нови песни.

Даниел Димитров: Като говорим за работата Ви - в театъра, музиката, киното, до къде може да стигне компромиса за един артист? Каква може да е цената, на която би било оправдано да се продаде?

Нона Йотова: Бих участвала във всяко едно нещо, което ми хареса като роля, пиеса и предизвикателство, но никога не бих участвала в пошлотии. Аз и не общувам с такива хора, като изключим Иван Радоев, който се извява в едно тв предаване, но пък с него играя в пиеса по Шмит.

Даниел Димитров: Имате ли усещането,че режисьорите Ви вкарват в някакъв калъп? 

Нона Йотова: Не. Изиграла съм какви ли не неща –

от красавица, проститутка и простакеса до майка, горски дух и истерясала бабичка

Даниел Димитров: Казвате, че не трябва да изпадаме в омразата, която много лесно ни залива. Има ли омраза около вас и към вас сега?

Нона Йотова: Предпочитам да усещам любовта във всяко нейно измерение, особено - любовта на публиката. Затова не обичам хора, които мразят другите хора просто ей така, по презумпция.

В последните години, откакто всички сме в този Фейсбук, виждаш колко хора има, които мразят някого без да го познават. Има хора, които не са гледали нито едно мое представление,

не са чули нито една моя песен, но ме мразят

Защото си въобразяват, че ти водиш кой знае какъв прекрасен живот. В този случай сме си говорили с колеги, че би било добре някой от тези, които ни мразят, да изживеят поне един наш ден, пълен с кошмари.

Миналото лято, на 12 юни, почина баща ми, а на сутринта за трябваше да бъда на репетиции, на комедия. Имах един ден да погреба баща ми, след това трябваше да се върна на работа и да правя смешки... Всичко се случва. Неведнъж ми се е налагало да водя майка ми в болницата, а след това да играя...

Даниел Димитров: Продължавате ли да лекувате с ръце? Сънувате ли още Ванга?

Нона Йотова: Ванга скоро не съм я сънувала, за съжаление.

А за лекуването... Да,

когато трябва да облекча някаква болка

на майка ми, нямам нищо против да се опитам. Но не лекувам масово хора. Въобще, това не го взимам на сериозно, въпреки че, наистина, когато някой има проблем, усещам едни иглички... И нямам против, ако човек ми се довери, да му помогна. Но всичко зависи и от моето състояние. Ако съм много притеснена, не бих могла да излъча кой знае каква позитивна енергия.

Даниел Димитров: С енергийните вампири лесно ли се справяте?

Нона Йотова: Не мога да ги понасям – всякакви вампири, кукувици и т.н. (смее се). Това са крадци на животи. Уви, има и такива хора. Те нямат собствен живот, затова се оглеждат да откраднат нечий друг.

Даниел Димитров: Синът Ви Йоан какво е наследил от Вас? Преди време в тв ефир каза "Мамо, ти си диверсия?" Сега изненадва ли Ви често?

Нона Йотова: Той вече втора година е в школата на Младежкия театър при Малин Кръстев. Записа се миналата есен, съвсем спонтанно стана. Ходи и на уроци по бас китара. Много ми се иска да се чувства щастлив. Мисля, че той дори си намери среда в театъра.

Даниел Димитров: Бихте ли го насърчила, ако един ден пожелае да се махне от България?

Нона Йотова: Ако детето има талант, той трябва да се занимава с него – независимо къде.

Даниел Димитров: Отказахте се от конете заради травми? Не Ви ли липсват?

Нона Йотова: Има моменти, в които ми липсват... Бих яздила, но само обучени коне, защото

последното ми падане беше от неязден кон

Конярщината е много сериозна болест. Хората много се палят, но в един момент това се оказва трудно за поддържане, скъпо. За да се занимаваш с коне, трябва да си много богат, да имаш хора, които да ти яздят конете. Защото ако не се яздят редовно, те се превръщат в енергийни бомби.

Даниел Димитров: Говори ли Ви се за политика?

Нона Йотова: Не.

Даниел Димитров: А гласувате ли ?

Нона Йотова: Да. Йоан също гласува – вече два пъти.

Даниел Димитров: Как Ви се струва държавата в момента?

Нона Йотова:

Цирк, и то некачествен

Но аз съм много голям оптимист и винаги имам надежда, че нещата ще се оправят. Не искам да говоря за политика, защото в публичните пространства човек, който има някаква популярност в каквато и да е област, трябва да се изказва за неговата си област. Затова не харесвам, когато артисти се занимават с политика.

Даниел Димитров: Тоест Вие не бихте влязла в политиката?

Нона Йотова: Не. Не харесвам театъра по улицата. За мен театърът е храм. Даже с някои хора се изпокарахме по тези теми... Изключително глупави ми се струваха всичките тия пърформанси, които се правеха по време на протестите....

Даниел Димитров: Значи не одобрявате и това, че особено в предишния театрален сезон доста режисьори вкараха политиката в театъра и думичката „Оставка“ ехтеше от сцената, ей така между другото?

Нона Йотова: Аз лично не одобрявам това. Защото ако искаш да изразиш своята гражданска позиция, ти можеш да го направиш в пиеса, в която да се говори едно към едно за това. Но

да играеш Шекспир и да викаш „Оставка“ – не става

По тая причина не си говоря и с директора на Младежкия театър, защото там правеха политически изявления преди представлението. Ако това е след представлението и аз не искам да участвам в тези изявления, бих могла да си изляза след поклона. Но какво да направя преди представлението?... Театърът е много голямо изкуство...

Даниел Димитров: Как се виждате в очите на публиката? Как хората Ви усещат като  актриса, не като човек?

Нона Йотова: Аз на сцената никога не лъжа. И хората, които идват в театъра, го виждат. Така че няма как да остана неразбрана. Хората се смеят и плачат с мен, ръкопляскат ми. Едва ли някой прави това, нехаресвайки ме и мразейки ме. Иначе съм далеч от мисълта, че всеки трябва да ме харесва. Опазил ме Бог.

На снимката горе: Нона Йотова във "Волпоне", в Сатиричния театър

#Нона Йотова #театър #актриса

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Интервю
Последно от Интервю

Всички новини от Интервю »