189851 статии       |       383 интервюта       |       1524 снимки       |       38127 абоната       |      
USD 1.65987| EUR 1.95583| GBP 2.17694|
In English На русском
Вход

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитВоден режим ПерникПо ваш сигнал

Размер на шрифта:   

Меглена Кунева, независим кандидат за президент: България се нуждае от надпартийност и конкурентоспособност

21 октомври 2011, петък / 11:55; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Меглена Кунева, независим кандидат за президент: България се нуждае от надпартийност и конкурентоспособност
Меглена Кунева. Снимка: БГНЕС

Интервю на Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) с Меглена Кунева, независим кандидат за президент

 

Изглеждате като „постмодерен“ кандидат, а много хора в България като че ли все още не живеят в този тип общество. Смятате ли, че посланията Ви – например тези за гражданското участие - действително биват разбирани и са това, от което хората имат нужда?

Фундаментален въпрос. Благодаря Ви за него. Действително ме занимават разсъжденията за съдбата на политическото. За мен политиката не е равна на партията. Това всъщност е най-голямото предизвикателство в момента.

Партиите в България изчерпаха политическото, като по този начин напълно изтощиха почвата на политическото. Време е за рекултивация. А в коя епоха да живееш, всъщност е въпрос на избор. Може да си физически в 21. век, и да живееш в някой отминал век. Толкова по-зле за теб. Но ако си политик – толкова по-зле за всички, защото така дърпаш голяма група хора назад.

Кандидатирах за президент на България, защото мисля, че ние, българите, не заслужаваме нещо по-малко от най-доброто. Това е пълна всеотдайност, модерна европейска кампания, отвореност, чуваемост към проблемите на българина.

Този подход обаче изобщо не е нов за мен. Аз винаги така съм се занимавала с политика. И като главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС, и като еврокомисар съм имала индикатор за моя успех.

Настоящият момент е повратна точка за страната. Трябва да покажем с поведението си, че знаем каква е посоката. Аз много вярвам в гражданското общество. Това е абсолютно рационална вяра.

Вие сте свързана с НДСВ от дълги години. Защо е добра идея като кандидат за президент все пак да не се обвържете с партия, а да се появите като „граждански кандидат“? Не е ли това ненужна куртоазия спрямо избирателите?

Това е преди всичко уважение към президентската институция и към конституцията. Това е разчитане на конституцията, защото тя е надпартийна, а за надпартиен пост, който има задачата да обединява и да изразява единството на нацията, е редно да се състезаваш с надпартийна кандидатура, без държавни субсидии зад гърба си, без партийни структури, като честно заяваваш на българите, че твоите решения и поведение като държавен глава няма да бъдат диктувани от никого, освен от техния мажоритарен глас.

Хората в България винаги са искали мажоритарни избор. Това чух през тези месеци, в които обикалях страната. Аз го предлагам. Смятам, че моментът е много подходящ. Зависимостите в момента са крайно контрапродуктивни за нацията ни. Политическото пространство се е партизирало – а партия означава част – до такава степен, че хората спряха да вярват в партиите.

Ако те искат да се рекултириват, трябва да има с какво и срещу какво да ги сравняват. Затова, ако искаме да има доверие в политическата система, тя трябва да съдържа нещо повече от партиите. Да не говорим, че партиите в България също са много разделени вътрешно, което усложнява ситуацията.

Гражданското общество е колективът, регулаторът на партиите. И всъщност партиите укрепват срещу гражданското общество. Ако го няма него, партиите ще се изродят и няма да бъдат конкурентоспособни. Искаме развита демокрация, а тя не става само с партии.

Вие сте представлявали България пред света дълго време, в изключително ключов период, на ключови позиции. Какво смятате, че е най-голямото Ви постижение за България като главен преговарящ с ЕС и като еврокомисар?

Аз мога да говоря все още глава по глава и страница по страница за договора за присъединяване към ЕС. Мога да обяснявам радостта от това да защитаваш достойнството на нацията си. Това е рядък шанс в живота и аз съм благодарна, че го имах.

Срокът в преговорите е действащо лице, също толкова важен, колкото и самият им смисъл. И това мисля, че със Шенген доста личи. Не е все едно дали ще спазиш или не срока, който си оповестил, че ще спазиш.

Да станем член на ЕС през 2007 г., беше от огромна важност. Не беше предвидено. Ние започнахме преговорите, без да имаме нито дата за приключването им, нито дата за влизане в ЕС, нито финансова рамка. Всичко това договаряхме в движение и успяхме.

И то без да имаме голям спонсор. За Германия Полша беше много важна страна. За Скандинавия – балтийските страни. При България нещата наистина трябваше да станат по наш собствен почин. Всички имаха добронамерено отношение към усилията ни и аз трябваше да усилвам тази добронамереност, но не мога да кажа, че за другите държави беше от стратегическа важност приемането на България в ЕС да се случи през 2007 г.

Така че това, че успяхме заедно с екипа ми, с огромната подкрепа, която имахме, считам за много голям успех.

А вече като еврокомисар целях в Европа и България защитата на потребителите да е сред приоритетите и успях да докарам нещата дотам, и то за много кратък срок. Разбира се, фактът, че аз не бях „парашутист“ в Комисията, че ме познаваха, че ми имаха доверие, много ми помогна.

Предполагам, знаете, че Вашите противници Ви наричат „Мадам Йес“, създавайки впечатлението, че по време на работата Ви в Брюксел сте се съгласявали твърде лесно с чуждите искания. Смятате ли, че подобен вид „критика“ е оправдана? Откъде идва според Вас тази представа за работата Ви в Брюксел?

Никога не съм чула нищо конкретно като критика. „Г-н Йес“ или „Г-жа Йес“ е казвано за всички главни преговарящи, от всички страни, откакто съществува разширяването на ЕС, от евроскептиците или политическите им противници.

За да станем страна – членка на ЕС, трябваше да съгласуваме цялото си законодателство с европейското. Нямаше друг начин. Ние отиваме в общ пазар, има едни и същи изисквания към стоките. А днес вече като страна членка бих искала да попитам: ние, българите, правителството, парламента, ще се съгласим ли изискванията към хърватското сирене да бъдат по-различни от тези към българското? Ще се съгласим ли изискването към качеството на възхуха в Хърватия да е по-ниско, отколкото в България? Защото това означава инвеститорите да избягат там, а пък съседните държави да дишат този въздух, който в Европа не се препоръчва за здравето и околната среда.

Това, разбира се, не е вярно. Аз съм готова страница по страница да доказвам, че като главен преговарящ съм постигнала най-благоприятните условия и най-подходящите преходни периоди за България. И най-важното – че постигнахме голямото „Да“. 25 страни членки казаха „Да“.

Виждате днес какво се случва – не можем да получим съгласие за Шенген при гарантирано влизане. В договора за присъединяване на България към ЕС, който подписах, е записано, че България ще бъде член на Шенген. Гарантирано е. Въпросът, разбира се, е кога.

А що се отнася до преходните периоди, България е с най-добрите преходни периоди, двадесет и няколко. Договорих квота за млякото. Има само две такива квоти в ЕС. Квотата за млякото надхвърля сегашното ни производство с една трета. Ние дори не сме стигнали до нея. Въпросът за българската държава и правителството е как да стимулират производителите.

Договорихме да можем да садим лозя, въпреки че другите страни вече не можеха, защото това изглеждаше като национален приоритет. Предприятията ни имаха няколко години повече за инстралиране на екологичните мощности. Въпросът е какво направихме след това. И какво спечелихме от тези милиарди европейско финансиране, от които са усвоени само 14%. Това „да“ или „не“ е за България? И кой казва това „не“ - вътре или вън? Защото аз извоювах „да“ отвън, а получихме „не“ отвътре. Това е сериозен проблем.

По-скоро успешно или по-скоро провал е вече двегодишното управление на Бойко Борисов и ГЕРБ? Какви биха били отношенията Ви към тях и правителството им, ако Ви изберат за президент?

Преди всичко искам да кажа, че бих работила с всяко легитимно избрано българско правителство, но не бих пестила критики, когато от такива има нужда. Не бих пестила, разбира се, и похвали. Икономическата политика на настоящото правителство задуши малкия и средния бизнес. Това е факт, това се вижда.

Властта непрекъснато изненадва властта с нови разпоредби. Няма предвидимост, има много голям данък несигурност. От юридическия барометър се оказва, че всеки ден се приемат по две нови наредби, ако ги разхвърляме по брой в дните на годината. Това не е нормална среда.

Безработицата расте, трайно безработните са се увеличили с 40%. 14% е усвояемостта на еврофондовете, а кадруването в съдебната система днес е голям срам за България. Много бих се радвала, ако мога да кажа добри неща, и не бих пропуснала да похваля доброто. Надявам се то да стане повече.

Като че ли това, което липсва на българската нация от 20, може би дори от 60 години, е автентичен национален идеал. Какъв трябва да е той според Вас?

Идеал трябва да има. Това е мотивацията да работиш и правиш неща, които ще останат и след теб. Без това човешкият род се обезличава. Без това ние, българите, бихме се обезличили. За това и успяхме да се справим с датата 2007 – защото това беше идеал. Имахме национален идеал. Това беше демократизация, пазарна икономика, евроатлантическа интеграция.

Аз си спомням всеки път, когато постигахме нещо, каква радост беше. И тази радост ни крепеше да минем трудните тестове. След влизанате в ЕС като че ли настъпи обрат. Сякаш тялом сме в Европа, а духом другаде, назад във времето.

Мисля, че днес идеалът е да бъдем конкурентоспособни на останалия свят. Думата конкурентоспособност не хваща за сърцето. Не можеш да се влюбиш в нея. Но тя всъщност е много важна. Тя е да се гордеем с това, което можем. Всеки поотделно и ние всички като нация. Ето това е идеал.

Идеал е също да успяваме година след година да живеем по-добре заедно, да се разбираме по-добре, да прояваваме съчувствие и солидарност. Всъщност имаме доста подкрепящо се общество на ниво група. Но нека да вдигнем малко очи към билото на това, което наричаме наш дом тук, в България. Да видим как страда един регион, който не е развит.

Но защо да не си кажем, че на нас ни трябва и солидарност към тези, които поемат риск в бизнеса си в желанието си да бъдат предприемчиви. Нека да им дадем държавна солидарност през институциите си. Да похвалим и подкрепим тези, които поемат риска да създават, защото останалите, които искат просто да работят добре, да изпълняват, без да рискуват, имат нужда от тези, другите. Това е единството на нацията всъщност. Всеки да бъде на най-подходящото място за собствения си живот – и като значимост за живота на другите. Това е идеал.

Като оставим настрана факта, че президентът почти няма инструменти за влияние върху икономиката, все пак имате ли „рецепта“ за икономическото развитие на България? Какви трябва да са приоритетите, на какво трябва да заложат обществото и държавата в това отношение?

Рецептата е проста. Това е добър бизнес климат. Предвидимост на икономическа и законова среда.

Аз ще кажа още в началото кои закони ще връщам като президент и ще кажа защо, не проформа, не защото те ще нарушат конституцията, а защото те ще нарушат логиката на една или друга стратегия.

Защо променяш един закон за възобновяемите енергийни източници, след като той противоречи на стратегията ти за енергетиката? Какво да четат инвеститорите? И българските, и чуждите. Като правят една инвестиция за 20-30-50 г., откъде да разберат кое е вярно и кое е грешно?

Всеки бизнес започва с анализ на разходите и ползите. Стабилността е абсолютен фактор в това и трябва да се знае на какво се разчита.

А съдебната система? Отлагането на членството ни в Шенген затова е страшно – защото означава недоверие в правоохранителната система в България. Това е икономика. Образованието, здравеопазването, борбата с корупцията и монополите също са икономика.

Ние плащаме много тежък данък несигурност. Плащаме тежък данък за това, дали имаш приятел, който да ти уреди нещо. Не можеш да плащаш акциз или да не плащаш акциз в зависимост от това колко близък си до управляващите, които и да са те. Няма как на такава държава да се гледа сериозно.

Президентът представлява България пред света и е върховен главнокомандващ. Какви трябва да са стратегията, курсът на България по отношение на дипломацията и международната сигурност – при положение че новите международни заплахи стават все повече и потенциално по-застрашаващи?

ЕС и НАТО са много важни, защото там, особено когато става въпрос за НАТО, ние сме част от една система за колективна сигурност и трябва да поемаме своя дял от нея. Не можем да очакваме, че някой ще ни пази. Необходимо е да гарантираме участието си в мисии.

Аз бях много разочарована, че фрегатата „Дръзки“ беше изпратена в рамките на мисията на НАТО в Либия само за един месец. След това я върнахме, защото няма пари. Каква беше ползата?

Не е възможно в епохата на глобализация сами да гарантираме националната си сигурност. Ние трябва да се държим колективно и да знаем историята на ЕС и НАТО, за да знаем с кого градим тази система за колективна сигурност.

Що се отнася до дипломацията, тя може да играе огромна роля. Да, това са двата репера – ЕС и НАТО. Но ние забравяме, че сме членове, а не консуматори. Забравяме собствената си позиция.

Аз не мога да цитирам нито един български министър с позиция от Съвета на ЕС, който да е бил публикуван във „Файненшъл таймс“, „Льо Монд“, „Ел Паис“, където и да е, с нещо, с което да бъде запомнен. По същия начин и с НАТО – какво направихме с противоракетната отбрана в Европа? Имаме ли мнение? Мнението ни е: „Ще видим“.

Демографският въпрос приема все по-застрашителни мащаби, като заплашва да торпилира скромния икономически растеж, на който се надяваме в следващите години, а може би дори и оцеляването на българската нация в дългосрочен план. Каква е Вашата визия за решаването му?

Много често ме питат: как ще върнете децата ни? Няма магическа дума. Ако има магическа дума, тя е работа, работни места. Добър бизнес климат, добри доходи, перспективи за младите и не само младите да се върнат.

Да, те се интересуват могат ли да родят в българска болница, могат ли децата им да получат нормална медицинска помощ и добро образование навсякъде в страната, във всяко едно населено място.

Всички тези елементи дават големия отговор. Ние трябва да правим плановете си и за това е толкова важно да няма несигурност. Защото човек планира и бизнеса, и семейните си решения. Като не знаем какво ще му хрумне на някой управляващ утре, няма да искаме да рискуваме живота на семейството си. Последователността и устойчивостта са жизненоважни.

Всеки иска да живее в родината си, след като обиколи света и знае, че може да се върне, когато си поиска. Най-голям ефект би имало, ако тук направиш нещо, но не можеш да рискуваш добруването на семейството си. Ако няма устойчивост, няма какво друго да направим, освен да призоваваме за съчувствие.

Кои са трите неща, които сте убедена, че ще изпълнитe като президент?

Това, което много ме разочарова в България, е, че неточни хора са на различни позиции. Надявам се, че добрият пример ще бъде толкова заразителен, колкото и лошият, когато аз покажа как трябва да се правят назначения с публични критерии, изслушвания.

Това е много силен сигнал не защото всички ще искат да станат конституционни съдии, а защото ще видят, че има справедливост и че с нещата, които знаят и могат, ще бъдат ценени.

Предвидимост и отчетност. Президентът е абсолютно длъжен да следи за устойчивост на решенията и стратегиите и тяхното публично отчитане. Със сигурност ще бъда отчитащият се и немълчащ президент.

Бих работила също за електронното управление. Това е дълга тема. След ред години и 2 млрд. лева то все още не функционира и има незначителен напредък. Електронното гласуване ще ни свърже за бъдещето.

Всички се интересуваме от бъдещето на страната си. Аз не бих обвинила никого, че е решил за година-две да живее в чужбина. Навсякъде животът има специфични трудности. Въпросът е да се чувстваме свързани с една обща цел – да живеем по-добре в България и да сме свободни.

ђеклама:
» Абонирай се безплатно за НОВИНИТЕ всеки ден
Разпечатай | Изпрати | Абонирай се за дума
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама:

Абонирай се за
НОВИНИТЕ БЕЗПЛАТНО