За кого вият сирените?

Даваме ли си сметка какво означава сигнал от сирени? Колко вида аларми подават те? Каква трябва да е първата ни реакция? Накъде трябва да тръгнем? Как бихме могли да си окажем първа помощ? Защо трябва да си отваряме ушите максимално, когато компетентни органи разясняват всичко това в медиите?

Днешният 13 октомври беше огласен за пореден път от открития урок на „Гражданска защита“ в десетина български града. По всяка вероятност, държавната служба си е написала "Отличен 6" за свършената работа, но дали тази шестица има покритие?

В София, където трафикът е чудовищен за столица с не особено добре развита пътна мрежа, шумът успя да разнесе и погълне „песента“ на сирените. А когато все пак човек проумее, че навън става нещо, долавя, че освен виещите машинки, се чува и неясен глас, а единственото, което му се разбира е „Внимание, внимание, внимание...“. След това нишката се губи.

Нито една кола не спира, нито един човек не се заслушва, никой не се страхува за живота си... Никой не приема сериозно послание, което в друга ситуация би предотвратило трагедии.

Защо така? Пак ли нещата опират до културата ни на общуване и изначалното пренебрежение към всичко, което ни се струва несигурно? Като че ли никой не вярва на сирените и не е убеден, че биха могли да бъдат полезни в определени обстоятелства. И с право, тъй като в последните месеци страната беше съсипана от дъждове и градушки. Според експерти това са най-точно предсказуемите природни бедствия - на фона на земетресения, пожари и магнитни бури.

Защо никъде не се чуха сирени, защо никой не ни предупреди: "Внимание, внимание, внимание. Очаква се градушка". Щяха да бъдат спасени хиляди автомобили, прозорци и оставена навън покъщнина.

Да търсим ли и тук поредната конспирация, свързана с нечии интереси в областта на застраховането, или отново, по инерция, и с просташка откровеност да признаем, че става въпрос за "човешка грешка", или още по-просташки откровено - за поредната затлачена, държавна, неработеща, гълтаща пари и воняща от некадърност държавна структура.

И въобще - може ли да се очаква дисциплина и адекватна реакция след вой на сирени от народ, който дори на 2 юни не изпитва минимална потребност от това да покаже, че е проумял защо и за кого вият сирените. А те, де факто, са първият и последен цивилизован знак за началото на края от една екстремна ситуация, която може да доведе до най-лошото - смърт на ближните ни.