Босна и Херцеговина избират парламент на фона на покачващото се обществено недоволство, етнически спорове и ширещата се корупция, които блокират влизането на страната в ЕС.
Като една от най-бедните държави в Европа, бившата югославска република е разтърсвана от антиправителствени протести. Хиляди хора излязоха на улицата в знак на протест срещу провала на правителството да пребори корупцията и да проведе политически и икономически реформи, необходими за присъединението на страната към ЕС.
Почти 3,3 млн. босненци имат право да гласуват, за да изберат трима членове – хърватин, мюсюлманин и сърбин, от съвместното президентство, както и да изберат нов парламент на страната от две общности.
След войната през 1992-1995 г. Босна остава разделена на две до голяма степен автономни половини – Мюсюлманско-хърватска федерация и сръбската Република Сръбска.
Освен тежката икономическа криза в страната има и политически застой от 2006 г. заради етническо напрежение. Политиците от трите големи етнически групи – мюсюлмани, сърби и хървати, не успяха да се споразумеят за големи реформи, които Брюксел изисква за членство в ЕС.
Още по темата:
- » ЕС наложи 50% мита върху китайската стомана
- » ЕС в тревога заради Унгария: евродепутати предупреждават за руско влияние в институциите
- » ЕС предупреждава за криза, сравнима с COVID-19 и войната в Украйна

София:
Бургас:
Смолян: