Милен Русков: Важно е да се политиканства по-малко и да се работи повече

Милен Русков е роден в Бургас, но живее в София. Превел е над 20 книги от английски, в т.ч. “Изповедите на един английски пушач на опиум” на Томас де Куинси, “Пари” на Мартин Еймис, “Как да гледаме философски на живота” на Джеръм Джеръм, и др. Носител на наградата “Кръстан Дянков” за превод от английски (2009). Автор на три книги: “Джобна енциклопедия на мистериите” (2004), за която получава наградата за дебют “Южна пролет”, “Захвърлен в природата” (2008; 2011 – издание на английски в САЩ), за която получава наградата “Вик” за роман на годината, и “Възвишение” (2011), за който получава наградата “Златен век” на Министерство на културата (2012) и Награда “Христо Г. Данов” (2012). Само преди дни стана ясно, че именно за "Възвишение" Милен Русков получава Европейската награда за литература. 

Миналата година "Възвишение" бе адаптиран от Александър Секулов в театрална постановка със същото заглавие, режисирана от Иван Добчев и с участието на Асен Блатечки, Бойко Кръстанов и Ивайло Христов в Драматичен театър - Пловдив.

Потърсихме го по случай международния му успех и ето какво ни каза той в едно блиц-интервю специално за Novinite.bg.

Поздравления за Европейската награда за литература. Чувствате ли се поласкан и след този връх оттук нататък целите ли се в нова награда? Може би Нобел?

Чувствам се по-скоро възнаграден за усилията и жертвите си, и се целя в нова книга, а не в нова награда.

Къде намирате идеите си? Един от онези автори, които имат неизчерпаеми източници ли сте? Записвате ли си идеите?

Идеите винаги ми хрумват внезапно, но това става след много четене, което е едновременно плод на най-обикновена любознателност и на постоянно търсене на сюжети, на добрата история.

Колко трябва да знаете за една история, преди да започнете да пишете?

Много. В някакъв смисъл това се оказва излишно, обаче. Обикновено само 1/10 от нещата, които знам по някаква тема, влизат в книгата.

Романът Ви „Възвишение” е пълен с много и интересни образи, които описват българина като доблестен, смел, но и непринуден, близък човек. Кой Ви е любимият герой от книгата?

Главният. Иначе не би бил главен.

Знам, че не обичате да говорите за политика, но бихте ли написали именно такъв, политически роман?

Да. Следващият ми ще бъде такъв. Стига да разбираме едно и също под „политически роман”.

Коя е най-важната тема в държавата днес?

Как да се политиканства по-малко и да се работи повече и по-добре.

Какво Ви разгневява?

Хитрата и лицемерна посредственост, както и глупостта.

И за финал, какво ще посъветвате своите читатели в този труден за България момент?

Да проявяват по-често това много трудно съчетание на упорство и спокойствие.