Светльо Витков: Трети сме в Шотландия, ставаме бойци!

Много хубаво би било да има ядосани млади хора, а не само ядосани възрастни хора, каза в интервю за Novinite.bg водачът на "Глас народен" Светльо Витков. Неговата партия и организацията на Татяна Дончева "Движение 21" единствени преминаха 1-процентовата бариера на последните избори и по закон получават финансова подкрепа, за да укрепват своите структури.

Потърсихме го, за да научим какво е настроението в щаба му и какво предстои.

Доволни ли сте, г-н Витков, от изборния резултат?

Дали съм доволен или недоволен – не това е въпросът. Естествено не съм доволен заради начина, по който би трябвало да бъде. Но в крайна сметка нашата кауза не е лесна кауза и ние работим точно за да променим нещата.

Какво искате да промените?

Първо, мнението на хората и психологията  Да променим едни забити пирони в мисленето на българския гражданин, че няма смисъл да се гласува, защото нищо няма да се промени. Че няма смисъл да се гласува за малки партии, защото гласовете отиват на вятъра. Това е една битка, която от години водим, вече през четвърти избори преминахме.

Имате ли представа какви хора гласуват за вас, кои са вашите избиратели?

Нашите избиратели са различни. Предимно млади хора гласуват за мен. Но в България и извън България младите хора не гласуват толкова много. Не са процентът, който би могъл да повлияе. Защото в България има два милиона пенсионери. Има един твърд електорат, има купени гласове, има манипулации – какво да очакваш от такива избори? И така ще бъде.  Ние можем да се похвалим, че в Шотландия сме трета политическа сила, което ни прави един вид шотландски бойци.

Студентите ни там ви предпочитат?

В секцията в Шотландия твърдо сме трети.

Всички партии се интересуват от младите. Но вашите избиратели сега остават непредставени. Как смятате да защитавате каузата, с която сте ги спечелили?

Не сме спирали през тези години, откакто се занимаваме с политика, да действаме според силите и възможностите. Но тази битка не може да бъде само на няколко човека, които са решили с цената на всичко да я водят и да я доведат до победа, защото това е невъзможно. Това, което искаме да научим хората, е да желаят да бъдат информирани на политическа тема. Защото е много трудно да отвориш очите на човек, който не желае да ги отвори.  Трудно е да помогнеш на човек, който не иска да му се помогне. Това ни е основната битка. И тази битка е много трудна.

Правите ли опити чрез партиите, които влизат в парламента, да влияете за решенията, които се взимат?

Като партия, която не е парламентарна, ние даваме идеи на всички – и на партиите, и на българските граждани.  Идеята за образователния ценз е наша, за полиграфа също е наша. Не развяваме знамето с приказки да обясняваме какво ще направим – ние вече сме го направили. Е, каквото обявим като идея, веднага се краде от конкуренцията - те имат фалшиво оръжие в лицето на медиите и на тази база по-добро представяне.  Но в крайна сметка въпросът не е да кажем, че ние сме направили това или онова, а то да стане, да се случи. Много усилия хвърлихме за изборният кодекс да се промени, нашите предложения бяха приети, но основният проблем за платените застъпници си стои. Това е един от бичовете. Затова като говорим за младите хора - много хубаво би било да има ядосани млади хора, а не само ядосани възрастни хора.

Защото възрастните вкарват неподходящи хора в парламента, така ли?

Да, това е моето мнение.

Какво ще направят ядосаните млади хора, как ще променят България?

Много могат да променят. Абсолютно всичко могат да променят. Най вече в политическия манталитет. Сега там виждаме една неприкосновеност, една надутост, просто мутренски манталитет. Всичко това трябва да се промени. Защото в крайна сметка политикът трябва да е в услуга на гражданите. На обществото и на неговите интереси да е подвластен, а не ние да сме подвластни на желанието и волята на българските политици.

На кои партии от тези, които влязоха в това Народно събрание, имате доверие, с кои си комуникирате?

Политиката е комуникация и дипломация, но в крайна сметка на база на принципите е  доста трудно, защото в следващия момент, влизайки в съюза, започваш да играеш тяхната игра.  А от тези 8 партии, които са сега вътре, всички са играли на терена. Без АБВ, но самият Първанов е играч от години. Няма такъв парламент – две националистически партии, две турски, майтап просто. Но край на темата, каквото ще стане, ще стане.

Да се върнем пак на младите хора мнозина хващат сака и поемат към Терминал 2. Как смятате да им вдъхнете друго настроение?

Животът на всеки човек си е негов. Личен дар. Всеки има право да подходи, както смята за необходимо. А когато нямаш друг шанс, освен да си хванеш сака, това означава, че ти си го решил и никой не може да ти се сърди. Като не намираш работа и не виждаш бъдеще в собствената си държава, очакваш да го намериш  в Европа или другаде.  А сантиментите към роднините и към твоята родина – това е друг проблем.  Обединението на младите хора тук трябва да бъде около някаква кауза. Да има такава идея, да има нещо да се създава. Защото в момента няма нищо – икономика нямаме, здравеопазване нямаме, образование нямаме, армия нямаме... Какво имаме? Полиция имаме като количество, но като качество - друг въпрос. Съдебна система в полза на обществото нямаме...

Очаквате ли при следващи избори да прескочите бариерата на 4-те процента? Виждате ли се във възможност да реализирате идеите си?

При постигнатите резултати мога да кажа само едно нещо – че изборите в България се правят единствено с пари.  И то не с пари, а с много пари.

Това се коментира често по време на избори...

То не само се коментира – то е така. 4 процента са някъде 150-160 хиляди гласа. Макар че в момента избирателната активност отива надолу. И тази тенденция ако се запази, ще бъде още по-тежко. Ще влезем наистина в поредица от избори. Което може би не е чак толкова лошо. За нас, за да минем 4% подкрепа и доверие от гражданите, трябва да имаме достъп до платформа, от която да изказваме своите позиции и мнения. А това също е свързано с пари.

Вие една платформа май малко я загърбвате напоследък – с микрофона и китарите? Не смятате ли, че липсвате на своите фенове като музиканти?

По никакъв начин. Ние продължаваме да си творим. Обикаляме страната. Но в държавата има не повече от 10 реално работещи клуба за рок музика.  Всичко друго са барчета на доизживяване. Така че, продължаваме, но такова ни е нивото.

Значи е време за нов хит?

Хитът не променя нищо,  Дава настроение, но да смесваме политика и музика... А и който е добър в едното, той е добър и в другото. Аз не знам нашите политици да са известни с тяхната работа и техния занаят, преди да се хванат с политика. Може би в това е проблемът с повечето от тях.

Кое е главното във вашата кауза - да помогнете на младите хора да се почувстват по-добре в България?

Не само младите – и млади, и стари – всички живеем в това блато, наречено България. Ние трябва да си помогнем един на друг. Не е добро това разделение, което наблюдаваме – "аз мразя турците", "аз съм националист", "аз съм от БСП",  "аз пък съм от десните". Разделението ни превърна в това, което сме в момента в тази държава.

Езикът на омразата?

Много са посоките, в които трябва да се работи. Битката е последователна и праволинейна за нас. Няма да влезем в парламента да правим съюз с партии, които нямат моралното право да бъдат там. Въпреки че българският избирател показа, че не му пука кой с кого се е коалирал, кой какви неща е правил и какво не е направил. Още веднъж ще кажа, че не можеш да помогнеш на човек, който не иска да му бъде помогнато. 

След като вече се възприемате като шотландски бойци, каква е посоката?

Продължаваме напред!

Вокалистът на "Хиподил" е роден през 1971 г. в София, завършил е Софийската математическа гимназия, следвал е в УНСС. На 17 септември 2011 г. инициативен комитет издига кандидатурата му за президент. В интервю той обяснява:   „Аз искам да бъда държавен глава, първо - защото държа на държавата, и второ - имам хубава глава.“

Светльо Витков пише всички текстове за песните в албумите на “Хиподил”. Занимава се с карате, има черен колан.