Кого лъжат Реформаторите?

Реформаторският блок влезе във властта благодарение на много разочаровани от политиката хора. Подкрепиха ги част от протестиращите през лятото на 2013 г., както и дясно мислещи хора, които от отдавна нямат представителство във властта. Обещанията бяха за модерно, почтено, интелигентно и балансирано управление, което да направи заявка за нов вид политически отношения. Затова се нарекоха Реформаторски блок. Оказа се, че Лукарски лъже, Кънев лъже, и накрая пак клетият избирател е излъган.

Лидерът на СДС Божидар Лукарски вбеси част от привържениците на Реформаторския блок, като излъга в нощта на изборите в неделя, че не е заявявал в свое интервю за в. "24 часа", че настояването на блока Бойко Борисов да не бъде премиер в бъдещия кабинет, а Цветан Цветанов – вътрешен министър, е било трик за привличане на избирателите. Ако го е казал и е истина, не биваше да се отрича от думите си. Избирателите вече са наясно накъде вървят нещата.

Преди него Радан Кънев също излъга за депозита в КТБ, заради което бе уволнен невинния ковчежник на ДСБ. Пред една телевизия заявява, че няма да подкрепи кабинет с премиер Бойко Борисов и коалиция с ДПС, пред друга, че няма да поставя условия и да извива ръце.

Меглена Кунева е твърдо против поставяне на условия пред ГЕРБ и ясно показва, че е склонна да променят изискването Бойко Борисов да не оглавява правителство, подкрепено от РБ.

Подобно разминаване в позициите на лидерите на отделните партии в блока е ясно следствие от това, че преди вота не бе избран лидер, който да координира позициите и да носи отговорност да медийните изцепки. Пропускът е огромен, защото избирателят остава с горчивия вкус, че е гласувал за формация без ясна позиция – поредния политически тумор срещу което уж трябваше да се борят. Това че са нови в политиката не е оправдание, защото гафовете им са недопустими.

На този фон е очевидно, че реформаторите трябваше да направят вътрешна реформа и по-добра организация, ако искаха да влязат в политиката по почтен начин, каквато обявиха, че им е целта. Само така можеха да са реална алтернатива на статуквото, защото формация, която не може да управлява себе си, едва ли ще е полезна и още има какво да предложи на държавата. Ако целта е била депутатската заплата, то тя е изпълнена.