Към Германия с любов и болка

Трети октомври е национален празник в Германия. Маркира обединението на страната след падането на Берлинската стена. Тогава еуфорията преля и към централно-европейската част и даде тласък на революциите в Източна Европа, както и у нас.

Какво можем да почерпим от това обединение във време, когато антиевропейските настроения набират все повече привърженици, национализмът тържествува и за Обединена Европа шансовете все повече намаляват?

Преди всичко като една от най-бедните (за да не кажем най-бедната) икономики в ЕС бихме могли да почерпим някои поуки от световния икономически лидер.

На първо място трябва да сме наясно, че който иска да играе главна роля в днешния галопиращо глобализиращ се свят, не може да си позволи миниатюрност. За последните 25 години Германия успя да се наложи не само като мощна икономика, но и като миролюбив, уравновесяващ лидер в ЕС. Към същото би трябвало да се стреми и самият Евросъюз в световен мащаб, макар към момента глобализацията да предизвиква голям отпор.

На всички е ясно, че обединението логично събужда какви ли не съпротиви, архаични рефлекси и заспали страхове. Надигна се вълна на недоволство срещу източногерманците, чужденците, мюсюлманите, прииждащата евтина и непретенциозна работна ръка, "мързеливите" южноевропейци, които живеят "за сметка на Германия".

25 години по-късно в цяла Европа страховете са отправени към бежанците – една огромна въпросителна, които тежи както на нас като малка държава, така дори и на една Великобритания, която сочи имигрантите като основна причина да се „отдели“ от европейското семейство.

25 години след обединението си Германия може да се похвали, че в общи линии се е справила със задачата. А ние? След около месец ще отбележим 25 години от нашия исторически Преход. С какво ще се отчетем? Кои проблеми решихме?

И в Германия има корупция. И данъчни измами също. Несправедливост? Ако питате най-бедните, ще чуете утвърдителен отговор. Упадък на нравите - да, както и другаде по света, където животът става все по-суров.

И все пак, включително и с тези дефекти, като генерална репетиция за същинското обединение на Европа германският опит свърши добра работа. И европейците само ще спечелят, ако го вземат присърце.

А какво може Европа да почерпи като опит от нашия Преход след 25 години свобода? Този въпрос остава реторичен.