Юлия Кръстева: Преди да вдигнем революция в квартала, да вдигнем в себе си

„Нови форми на бунта“ на световноизвестния автор, философ, психоаналитик и теоретик на културата Юлия Кръстева събра повече от 600 души в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Аз съм европейска гражданка, с френска националност, български произход, „осиновена“ от Америка“, започна лекцията си Юлия Кръстева.

За Кръстева бунтът е еклектика между езиковото значение на думата на френски, немски, старогръцки и санскрит. Но напълно се припокрива с търсенията й френското revolte, чийто смисъл е „откровение“ и „преживяване“.

Кръстева поставя тази проблематика в контекста на глобализацията с нейните инструменти да превръща всяка съпротива в зрелище и в интегрална част от обществото на спектакъла.

„Днес страдаме от заболяване на идеалността. Между нихилизма и фундаментализма, които са симптоматиката на тази болест, какви могат да бъдат „новите форми на бунта“?“, пита тя.

И си отговоря: "Така че, като космополитна изследователка в кръстопътя на различни дисциплини, които подлагам на постоянно питане, аз нямам фиксирана идентичност. Дори съм убедена, че силата на нашата тъй крехка, тъй несигурна, тъй нападана Европа е точно в това, че тук, в гръцко-юдейската и християнска европейска традиция и благодарение на освободителното скъсване с религиозния обскурантизъм, донесено от века на Просвещението, следователно в Европа и никъде другаде, идентичността вече не е култ, а е въпрос". На нас ни е нужна идентичност: национална, полова, езикова, куртурна... Тъй като идентичността е универсален антидепресант: ако не знаете вече кой сте, вие се съмнявате в себе си, постепенно ставате нищо, вие ще се угнетите, вие ще се самоубиете. Но антидепресантите бързо се израждат в маниакална възбуда и отварят пътя към братоубийствени войни: днес това е по-видно от всякога под натиска на интегризмите".

Според Юлия Кръстева, тези който се бунтуват, непременно трябва да тръгнат от революцията в себе си и наличието на духовен живот. Тя смята, че обществото е живо само когато се бунтува.

„И моят отговор е, че най-добрият бунт е поставянето под въпрос на собствените ни ценности, обновлението на нашите идеали, внимание към изключителността на всеки индивид с неговите творчески и личностни възможности, преосмислянето на хуманизма и оттук важността на хуманитарните науки, в това число и на психоанализата. Накрая ще засегна и горещия днес въпрос за тези, които аз наричам „новите чужденци“, хората, които се чувстват изключени от демократичната система, от глобализацията, и по-специално младежите от крайните квартали, които стават джихадисти“, смята Юлия Кръстева.

Според нея най-добре би било, преди да вдигнем революция в квартала, да вдигнем революция в себе си.

Темата за революцията и бунта в техните многопластови исторически значения и проявления занимава Юлия Кръстева още от времето на младежкия й magnum opus „Революцията в поетическия език“ (1974). По-късно, в перспективата на настъпилите социални и политически промени в света, тя се връща към тази тема в крупните си изследвания „Смисъл и безсмислица на бунта“ (1996) и „Съкровеният бунт“ (1997). Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета „Париж 7 - Дидро“ и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата „Холберг“ (учредена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език", „Истории на любовта", „Сили на ужаса", „Черно слънце. Депресия и меланхолия" (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит", трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет", „Омраза и прошка", „Тази невероятна нужда да вярваме", „Нагони на времето", както и на романите „Самураите", „Убийство във Византия" (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведно на десетки езици и изцяло на английски език.