Кой „мърка“, кой „мрънка“, кой се извинява?
Невинното изпускане на британския премиер Дейвид Камерън, че кралица Елизабет Втора е „мъркала от удоволствие“, като чула резултатите от референдума в Шотландия, веднага предизвика скандал. Журналисти са засекли разговора на министър-председателя с бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг и веднага това предизвика едно всеобщо забавление, примесено с насмешка, сред медиите. От своя страна обаче Камерън е засрамен и със сигурност се е наложило да се обяснява и извинява „хиляди пъти“ на високопоставената дама.
Този скандал прилича на приказка за лека нощ на фона на подслушванията, които предзвикаха скандали у нас, и те далеч не са свързани с „мъркане“, още по-малко „от удоволствие“.
У нас всеки подслушва всеки, че дори се послушва и премиерът. В една държава, където доносите са нещо обичайно от десетилетия, телефонните подслушвания вече се възприемат като нещо нормално.
Ето например, когато вестник „Галерия“ публикува през 2011 година стенограма на телефонен разговор, в който тогавашният премиер Бойко Борисов предотвратява митническа проверка в склад с контрабандно производство на алкохол, сякаш това не предизвика недоумение кой и защо подслушва премиера.
Този запис влезе в доклада на ЕК за корупцията в раздела за България, като комисията се позова на случаите, публикувани във вестника.
А у нас? Няма мъркане, няма извиняване, няма удоволствие. Нямаше срам у подслушващите, у политиците още по-малко, но у тези, които няма защо да се срамуват – у българите, имаше. Защото пак „се изложихме пред чужденците“.
Ако се върнем още по-назад, в не толкова далечната 2007 година, един друг бивш (вече) премиер – Пламен Орешарски, тогава в качеството си на министър на финансите, се обърна към своя събеседник Даниел Вълчев – тогава също министър в Тройната коалиция, с едни други думи. „Дай да разваляме седенката“.
Седяха си тогава двамцата рамо до рамо и без да подозират, че пред тях имат включен микрофон, обсъждаха как „да развалят седянката“, т.е. стачката на учителите.
Проблемът е, че у нас скандалите от този тип не са просто леко уронване на престиж, а са излагане на държавата пред света в едно несигурно геополитическо положение.
И това е един от многото параграфи, по които не можем да се сравняваме със страни като Великобритания.
Защото, докато британските власти „мъркат“, то българските „мрънкат“ и е само в наши ръце да решим къде и кога да прекъснем този порочен кръг.
Още по темата:
- » Борисов: Много исках да има правителство
- » Психолог: Бойко Борисов започва да изглежда все по-нормален в целия този процес
- » Политолог посочи най-голямата грешка на преговорите за ротацията