Ставаме ли „смарт“ със забрана на смартфоните в училищата?

На прага на новата учебна година настъпи медиен бум от информацията, че директори на училища забраняват ползването на смартфони в час, като дори са предвидени и санкции. Освен това столично училище настоява учениците да не ползват в училище модели над 50 лв. Забранено е вкарването в класната стая на таблети, MP3 плейъри и други електронни устройства без разрешението на учителя.

Тези драконовски мерки са насочени заради все по-разглезените неконтролируеми ученици, които не знаят как да си напишат името без граматична грешка, но знаят как да напишат „Zdr, az sam Mi6o” от смарфона си по време на час.

Тъй като липсата на дисциплина, и най-вече липсата на адекватно възпитание от страна на родителите, които са пропуснали първите седем години от живота на детето си само и само да му осигурят смартфон, е всеобщ проблем в обществото ни, тези мерки предизвикаха широк диспут.

Мотивът, че въвеждането на по-евтини телефони е с възпитателна цел, за да не се дразнят по-бедните ученици, в случая издиша. Класови различия между нас и между децата е имало, има и винаги ще има, друг е въпросът как реагираме на тях. А тук пак опираме до възпитание.

Освен че е имало различия между децата (дори по време на социализма), винаги е имало и скучни учители, които не знаят как да ангажират вниманието на едно свръхактивно дете. Всички помним моменти, в които сме си писали бележки под чина, рисували сме или сме си шепнели по време на урок. Но това не означава, че цялата вина за дисциплината в час е на скучния даскал.

Според педагозите 5-10-минутно разсейване заради чатене във Facebook или пращане на съобщение, е равнозначно на отсъствие. Вероятно точно това е решението.

Мерките би трябвало да са в съвсем друга посока, различна от насилственото отнемане на „класови артефакти“ като технологиите. Както някога е имало оценка за дисциплинарно поведение, така е добре да се въведе и сега. При невнимание от страна на ученика и използване на телефон в час – неизвинено отсъствие. А от родителите се изисква просто да посеят тази толкова нужна „съставка“ в главите на децата си, наречена „уважение“, и да разберат, че не понякога, а в повечето случаи учителят е прав.

Може би просто трябва да имаме малко срам пред учителя, независимо дали сме родител, ученик или просто гражданин. Защото в час се посяват семената на бъдещата ни нация.