България пред фалит, ако не въведе допълнителни осигуровки

България има нужда от въвеждането на нови форми за покриване на осигурителните рискове, за да се гарантират стабилността на системата и държавния бюджет при продължаващото застаряване на населението. Такъв е изводът в отчета на изпълнението на демографската стратегия на страната за 2013 г., подготвен от Министерството на труда и социалната политика, пише в. „24 часа“.

Застраховки за инвалидизиране, безработица и дори пенсии, както и различни видове банкови депозити са вариантите за допълнително осигуряване, обясниха експерти от министерството. Решението какъв да е моделът обаче трябвало да бъде взето от политиците. За въвеждането им ще се търси обществено съгласие.

В момента всички тези рискове се покриват единствено от НОИ

За да се подпомогне държавният осигурителен институт, е нужно укрепване на пенсионните фондове от втория и третия стълб, се казва в демографската стратегия.

Предвижда се и плавно орязване на плащанията от страна на НОИ, които не се покриват от осигуровки. Всички разходи пък трябва да са строго обвързани и с личния принос като внесени осигуровки на всеки отделен човек.

43 години е стигнала средната възраст на българите през 2013 г. Само за една година това означава застаряване на нацията с 4 месеца, а спрямо 2000 г. - с 3 години и 3 месеца.

За периода 2011-2013 г. очакваната продължителност на живота пък е нараснала с 4 месеца и е достигнала 74,5 години.

При жените очакваната продължителност на живота вече е 78 години, а при мъжете - 71 години

Този показател е важен, защото по него се разбира колко време един човек се очаква да получава пенсия. Според плановете на социалното министерство предвижданията за очакваната продължителност на живота ще участват в определянето как да нараства възрастта за пенсиониране.

Ако не бъдат взети мерки за компенсиране на демографската ситуация, България ще затъне в дългове, става ясно от документа на социалното министерство.

Дори при оптимистични сценарии работната сила в страната ще намалее с близо 40 на сто до 2050 г., а реалният ръст на БВП се очаква да се забави до 0,7 на сто на година.

„Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51 на сто до края на прогнозния период.

Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг

в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП“, е записано като прогноза в документа.

Освен пенсионната система трябва да бъде реформиран и пазарът на труда, пише още в отчета. Целта е да има повече работни места за възрастни хора, които щели да остават по-дълго на работа, и заради обвързването на размера на пенсиите с личните им вноски, правени през годините.

Затова според социалното министерство е важно да се привличат инвеститори, които да осигуряват работни места, подходящи и за възрастни.

Бежанската вълна е сред основните причини да намалее отрицателният механичен прираст

на населението. През миналата година той е минус 1108 души, докато през 2012 г. е бил минус 2512 души. Най-голямата разлика между броя на изселилите се от страната и този на заселилите се е била през 2010 г. - минус 24 190 души.

За 2013 г. хуманитарен статут и статут на бежанец са получили 2462 лица, а от 1 януари 2014 г. до средата на март 2014 г. броят на потърсилите закрила в България е над 1900.

Общо заселилите се в страната през миналата година са 18 570 души, а емигриралите българи - 19 678 души. Проблем обаче е, че извън България заминават главно хора във възрастта 5-44 години, а се заселват хора на възраст между 44 и 79 години.

7 245 677 души е било населението на България през миналата година 

като намалението в резултат на отрицателния естествен прираст е 37 767 души, отчита социалното министерство за 2013 г.

Въпреки рекордно ниската раждаемост - само 66 578 деца, положително е, че все повече семейства имат второ и трето дете, отчита министерството. 48,31 процента от ражданията през миналата година са именно на второ и трето дете, а 51,60 на сто - на първо. През 2011 г. първите деца са били 52 процента, а през 2012 г. - 51,60. Тези данни потвърждават установените с проучвания нагласи, че за българите идеалното семейство е с две деца.

Заради това и държавата ще стимулира този модел, като постепенно се увеличават детските добавки за второ и трето дете в семейството. Ще се търсят и механизми за данъчно стимулиране на семействата с повече деца.

С 487 броя са намалели абортите през 2013 г. спрямо 2012 г. Отчита се и нарастване на браковете със 776 броя. През миналата година гражданските бракове са 21 943. Броят на разводите пък е бил 10 908, което е с 1039 по-малко от 2012 г.

Отчита се и намаляване на починалите. През 2013 г. те са били 104 345 души, което е с 4936 смъртни случая по-малко от 2012 г.