Бойко Борисов, или за неподражаемия стил и липсата на такъв
През изминалите дни премиерът Бойко Борисов имаше добрата възможност за пореден път да ни демонстрира контрастите на своя маниер, показвайки се извънредно угоден пред бележити чуждестранни лидери и същевременно безжалостно строг към най-близките си политически сътрудници.
В сряда, по време на визитата на премиера на Люксембург и президент на еврозоната Жан-Клод Юнкер в България, Борисов не скри безкрайната си радост, че се е разговорил с личност от такъв ранг. Премиерът не забрави да сподели и за дългите години дълбокомислени и бащински съвети от страна на своя съратник от ЕНП и представител на най-висшия ешелон в европейската политика.
„Юнкер е човек с богата кариера и всеки един политик може да му завиди, тъй като това е премиерът в Европа с най-дълъг стаж“, отбеляза Борисов, чиито дългосрочни премиерски, а и президентски амбиции не са тайна.
Няколко дни след това превърналото се в легенда номиниране на Росен Плевнелиев за кандидат за президент на ГЕРБ позволи на Борисов за пореден път ясно да заяви кой е шефът на българска почва.
Необходимата и ясно проведена реторика за степента, когато кандидатурата е печеливша, както и подчертаните лични качества на кандидата странно контрастираха с поредица от коментари, които понякога преминаваха границата на обидното за самия кандидат (или поне би трябвало да са я преминали).
В интервю часове по-късно Борисов сподели, че неговият личен избор за кандидат по-скоро би бил министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Самият Плевнелиев е бил известен лично от премиера, че ще бъде кандидатът на ГЕРБ преди няколко месеца „на един път до Перник“, а заповедта е била потвърдена пред него лично едва час преди официалната пресконференция.
Борисов не пропусна също така да сподели оценката си, че пилотният видеоклип за кампанията на Плевнелиев не е добре направен, но той и без това няма нужда от подобни клипове, тъй като е подкрепен от силата на ГЕРБ – разбирайте, от силата на самия Бойко.
И ето двете страни на картинката: в голяма част от публичните си изяви премиерът се опитва да накара българските граждани да си мислят, че най-близките му сътрудници са почти нула до него, че в България всичко започва и свършва с него, а че той от своя страна пие кафето си сутрин с хора като канцлера Меркел, а ракията си вечер с президента Саркози.
Като се замисли човек обаче, може да открие и трети вариант. Спомняте си – през април премиерът посети Хърватия, изглежда, с цел да информира хърватския министър-председател Ядранка Косор, че страната й я кара много по-зле от България. Още една точка за прословутия дипломатически финес на Борисов.
В случай че прогнозите на социологическите проучвания се сбъднат и Плевнелиев се окаже победителят от президентската надпревара, единственото възможно добро следствие от стила на поведение на Борисов би било евентуалното отчуждение на неговия някогашен храненик.
Още по темата:
- » АФП за ситуацията в България: Световни шампиони по избори
- » Борисов: Когато ГЕРБ управлява, управлява лидерски, с цялата си мощ - в името и за благото на хората
- » Ще има ли кабинет с третия мандат, ако вторият се провали ОБЗОР