АсансьорА не работи!

Асансьора не работи! Банкомата не работи!! Магазина не работи!! Ей такива категорични табелки висят под път и над път в България. И проблемът не е в неправилното членуване или в прекалената употреба на препинателни знаци, а в покровителственото отношение и безпардонност на тези, които ни съобщават, че нещо не работи. А най-често съобщаващите са тези, от които зависи въпросното състояние.

И ако от неработенето на банкомат или прост квартален магазин, нищо не зависи, освен джоба или пълния ни стомах, то асансьорът може да бъде убиец на хора. По пътя на логиката, убийството е престъпление, а престъплението се наказва, наказанието зависи от съда, а в съда работят ... хора.

Всичко в държавата, която очевидно не работи, опира до хората, до човешката грешка и до порасналата ни до престъпна нехайност немарливост. Дали ще е влак или асансьор – няма значение. Важното, че винаги накрая виновни няма.

Около 2000 фирми в България имат лиценз за поддръжка на асансьори, а в Германия например са едва три. Защо? Защото за пореден път сбърканата държавна стратегия е в основата на всичко. У нас няма монополисти в контрола, където нещата трябва да се управляват централно, а има монополизъм в абсурдни сфери като търговия и услуги.

Затова без правописни грешки ще изписваме изречението „Държавата не работи“, а когато нещата опрат до конкретика в контрола, ще продължаваме да се спъваме от липсата на конкретни закони, които касаят оцеляването ни в битови условия като това да се возиш безопасно във влак или асансьор.