По повод спекулациите на Скопие с имената „Македония” и „македонци”

Едни от фундаменталните спекулации на македонската доктрина се вършат с имената Македония и македонци. Според скопските историчари, когато става дума за македонците те са сигурни доказателства щом ги открият в исторически документи от античността до началото на ХХ век, че става дума за преки прадеди на днешното население в Повардарието. А стане ли дума за Македония естествено за пряк предшественик на днешното държавно образувание със столица Скопие.

Историческите реалности обаче са други. В различни времена понятията „Македония” и „македонци” означават доста различни неща нямащи понякога нищо общо помежду си.

Първо: От VІІ в. пр. н. е. до 148 г. пр. н. е. Македония е име на антична държава с територия разположена изцяло на територията на днешна Северна Гърция. През втората половина на ІV в. пр. Хр. държавата, управлявана от Филип и Александър Македонски се разширява с териториите на континентална Гърция, Тракия и Персия, но след 323 г. се разпада на отделни елинистически царства. Македония се свива в старите си граници и в 148 г. е покорена от Рим.

Световната наука смята с почти пълно единодушие, че македонците са едно от гръцките племена (като спартанците, тиванците, атиняните).

Второ:  В римската епоха (ІІ в. пр. Хр. – ІV в. сл. Хр.) римляните създават три области с името Македония (Първа, Втора и т.н.). Населението им че сто се нарича македонци, макар че е от различен етнически произход. Официален език очевидно е гръцкият език. Очевидно е, че думите Македония и македонци са загубили държавно и етническо съдържание.

Трето: При варварските нашествия ІV – VІІ век имената „Македония” и „македонци” изчезват от настоящето си място. За около 1000, че и повече години, но името Македония се появява в … Тракия. С него Византия нарича учредена в VІ век „тема” (област) територията от Пловдив до Цариград. Когато България установява граница в началото на ІХ век с Византия по билото на Странджа – Сакар за област тема „Македония” се свива в територията на Източна Тракия (от Одрин до Цариград). Всички жители на областта се наричат от средновековните автори „македонци”, макар че по произход са гърци, българи, арменци, алани, туркополи. Има и куриози. Императорът победил „македонския” цар Самуил е с официална титла Василий ІІ Македонец (защото рода му е от Одрин).

Българоубиец го наричат по-късно. Но най-куриозното е, че той е арменец по произход. А когато Византия превзема територията на днешна Вардарска Македония в 1018 тя учредява нова административна област – тема … България. Ужас и кошмар за скопските историчари. А тема „Македония” си стои в Източна Тракия до ХV век. Прочетете къде е заточен в 1393 г. патриарх Евтимий. В Македония … в Бачковския манастир.

Четвърто: В османският период западноевропейските хуманисти „връщат” името Македония на античното му място. Леко поразширено, тъй като територията на днешна Македония не е била населена с антични македонци, а с траки и илири. Но името за всички писали по въпроса – турски административни органи, чужди дипломати (посланици и консули), чужди църковни служители – мисионери, разузнавачи, пътешественици, учени пишат, че основното славянско население в тази земя е българско, че в Македония освен българи живеят турци, гърци, албанци, цигани, но не и етнос македонци. Дори някои и друг (много рядко) да е употребил това име, той има предвид население по областен географски принцип. Така, както българите в Тракия и Добруджа се наричат често тракийци или добруджанци.

Пето: Македонските „историчари” са прави, че не Коминтерна и Тито измислят „македонизма” като държавна доктрина. Те само го утвърждават, както си знаят – с огън, меч, разстрели, лагери, затвори. И с чудовищни манипулации на общественото съзнание. Македонизмът е рожба на сръбската политическа мисъл. И по-точно на сръбският политик Стоян Новакович. В прочутото си изложение от 1889 г. той пише: „Всички усилия да направим от българите в Македония директно сърби пропаднаха … Тогава да опитаме да ги откъснем  от българската общност като ги обявим за друг народ …Така ще ги асимилираме по лесно в бъдеще …” Кралска Сърбия полага известни усилия в тази насока, нямащи особен успех. За това когато в 1913 г. присъединява Вардарска Македония я изоставя и принуждава българското й население да се запише като сръбско. Коминтернът и Тито възраждат идеята в 1934 г., а в 1944 и я реализират.

Мнанието е на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей (НИМ). Редакцията на "Новините" е готова да представи мнението и на други автори по темата.