Кольо Парамов: Щом се спука балонът, нещата ще станат много по-тревожни

Кольо Парамов: Щом се спука балонът, нещата ще станат много по-тревожни
A A+ A++ A

В момента, в който се спука балонът с подготвяния изкуствен фалит на Корпоративна търговска банка, нещата ще станат много по-сериозни и по-тревожни, каза финансистът Кольо Парамов в интервю за Novinite.bg. Според него сме свидетели на едно политико-държавническо извращение, което води до тотално обедняване на народа. По-рано днес той отправи остри упреци към банковия надзор и поведението на централната банка.


Г-н Парамов,  казахте, че управителят на БНБ е за затвора. Като бивш ревизор на централната банка сигурно имате сериозни основания да правите такова заключение. Бихте ли обяснили по-подробно - какво прави и какво не прави БНБ по заплетения казус с Корпоративна търговска банка?

Противоречивите тези, които се появяват от два месеца насам, водят до разсъждение, че нещо не е изпипано като координация в рамките на самия Управителен съвет. Аз имам много сериозни притеснения за функционирането на банковия надзор през последните 4 години. Всичко говори, че не е бил на онова ниво, на което ни е било представяно. Разликата в оценката за функциониращите банки е доста сериозна. Не може КТБ да  бъде обявена две години за "Банка на годината",  да се сочи като четвърта най-стабилна банка и в същото време да излязат такива сериозни вътрешни колизии, които говорят за недостатъчно и неперфектно вършене на цялата надзорна дейност.

Но банковият надзор се управляваше от различни хора през този период?

Да, точно това имам предвид. Упрекът ми не е само към последния шеф на надзора, който е от май миналата година и може да бъде отчасти оневинен, защото е бил на поста много кратко време. Но той като главен директор в "Банков надзор" е имал достатъчно информация за всичко, ставащо там. Упрекът ми е повече към бившия началник Румен Симеонов. И най-големият ми упрек е към управителя на централната банка. Абсурдно е управителят да прави изявления, че видите ли подуправителите били напълно самостоятелни и те носели цялата отговорност за състоянието му. Не може такива груби пропуски да бъдат констатирани и това да не е известно на централната банка!  В противен случай изпадаме в една  държавна депресия от гледна точка на функционирането на институциите. Централната банка винаги е била сочена като най-точната, ясната и категорична институция от гледна точка на спазване на закона, принципите и всичко останало. Сега се натъкваме на фрапиращи негативи, които водят до сериозни съмнения по цялата верига.

Вие как си обяснявате мълчанието на централната банка при толкова много публикации в последните години за концентрирането на държавни средства в КТБ, особено от енергийния сектор?

Обикновено в солидните държави централните банкери трябва да мълчат и много малко да говорят. Както и вътрешните министри. Това е закономерност. Централните банкери мълчат и действат. Става въпрос, че тук действията не са съразмерни и не съответстват на постигнатите резултати. Защото, когато излизаш на позиция пред света, пред Европа и пред националните нива с твърдения, че видите ли - състоянието на банката е перфектно, а  се получава нещо коренно различно само за две седмици, то тогава нещата явно не са изправни.

Може ли да се очаква при това положение изпратените квестори да си свършат работата, както трябва? Вие четохте ли доклада им?

Този екип върши сериозна работа. Друг е въпросът, че за липсата на документи по някои от делата не могат да бъдат точни, защото част от тези документи трябва да се намират и в централната банка, в банковия надзор. Не може за такива сериозни суми днес да говорим за унищожени документи, сложени в някакви чували с надписи „Не предоставяйте това на квесторите“ и т.н. Това е за детската градина, не е сериозна работа. Всички кредитни досиета, които се намират в КТБ – тук не говорим за заем от 50-60 хил. лв., а за милиони – при всички положения се гледат едно по едно от централната банка и много точно и ясно се следят като натрупване, като  съответствие, като регулация, като всичко останало.

Кажете как да тълкуваме препоръката да се промени методиката, по-която ще се обезценяват необслужваните кредити в КТБ, защото вътрешната методика на банката не отговаряла на европейските правила?

Това е един от най-злополучните ходове при оценката на активите и най-хлъзгащият момент в даване на становище от страна на централната банка към самите квестори. Защото тук ще има много сериозно заиграване с някои от оценителите и ще възникне сериозен проблем. Затова настоявам да не се минава към т. нар. фалит,  а да заработи банката. Защото, когато заработи, клиентът Х, който е получил 22 милиона, ще дължи 22 млн. и няма да се налага никой по субективен път под въздействието на Х, У или Z да взема решение да обезценява нивото на кредита и да извършва тройни операции за осчетоводяване на разликите...

Това би станало, ако фалират банката, така ли?

Точно така. Защото при фалита на банката започват да се губят твърде много следи и тези следи отиват в историята на абсолютната безотговорност, абсолютната изгода за тези, които са хитрували в последно време, когато са моделирали процеса и са подготвяли този изкуствен фалит. Подготвен като такъв и реализиран като такъв. Мен друго ме безпокои: ако някой даде 1000 процента гаранция, че това няма да се отрази на банковата система, аз веднага бих приветствал такова решение. Но знам, че в момента, в който се спука балонът, нещата ще станат много по-сериозни и по-тревожни.

В какъв смисъл? Как ще се отрази това на останалите банки?

Нещата могат да бъдат много по-сложно обвързани и да се стигне до неприятни развръзки относно цялата ситуация. Ще дадат 2 млрд. и целият фонд за гарантиране на влоговете ще отиде за покриване на една банка. Няма да има абсолютно никакви пари за други извънредни ситуации. Но този фонд се събира като един стабилизационен ресурс, който да може да помогне временно при кризи, а не за да бъде покрита веднага една банка. Не като реализация на друг модел. Тръгнаха да разрушават банката по много елементарен начин.

Какво според Вас трябваше да направят?

Трябваше да се извикат инвестиционните собственици – катарския фонд, оманския фонд, да се види кой какви пари и кога дава. Те се отнесоха пренебрежително към тях. Отиват в централната банка, никой не ги приема. Отиват в Министерския съвет, никой не ги приема. И продължават с този тип поведение, което много ми прилича на абсолютно нехайство и липса на каквато и да е държавническа координация.

Не е ли съмнително, че който и да е от споменатите акционери ще налее сега свежи пари в банката?

Целият път, описан в закона, трябва да се мине по авторитетен и ясен начин. Идва оманският фонд на първо гледане, поставят се задачите, втори път идва, прави се протокол, след една седмица трети път.  Изчерпват се всички видове възможности като такива и се прави заключението - единият от инвеститорите отказва да участва, другият няма възможности.  А не с недомлъвки - каним ги, пък не ги каним, ама утре ще дойдат, но пари няма да дадат, ама как ще дойдат, защо ще дойдат, каква ни е ползата на нас... Ако те сега подадат едно искане за 500 милиона евро в  Парижкия арбитражен съд, утре ще спечелят делото, ще натоварят държавния бюджет, ние ще се измъкнем с един милиард от вътрешния дълг, ще извадим тези пари и вместо да ги дадем за 28 окръжни болници, детски градини и така нататък, ще ги дадем за глупостта на този или онзи, който е разсъждавал така. Ето това е резултатът.  Какво се получава сега? Значи ще управлява някой 10-12 години, ще взема големите заплати и ще ни остави да си чукаме главите.  Като ходят в чужбина и посещават Париж по 10 пъти в годината, защо  не отидат да видят практиката в Парижкия арбитражен съд? Защо не са следили, както казва Стив Ханке, че банката е пирамида в стила на  Медоф, защо не са видели, че има наченки за това? Къде са държавните пари, как са формирани, как са преведени, кой ги е превеждал, кога ги е превеждал...  Защо не изнесат цялата информация, както се полага? Всичко трябва да се изнася както е по документи, а не с недомлъвки.

Споменахте, че много лица от политическия елит имат интереси в тази банка. Това ли е причина за описаната ситуация?

Ами едните групировки компенсират и комплексират другите групировки. Ние докога ще си живеем на групировки в държавата? Ако търсим в момента толкова много пари, за да компенсираме едните за сметка на другите,  нямаме време за такива игри. Защото в последните 18 месеца, от пуча през февруари и след това на Орешарски правителството с 9 процента социологическо потвърждаване за положителна работа, ние сме изтървали конците отвсякъде. Нито правителството ни е правителство, нито има някаква свършена работа. Дойдоха под една егида с цел да стабилизират България, да намалят тока, да увеличат пенсиите... Увеличиха пенсиите с  2-3 лева, направиха блокаж в енергетиката, сега ще увеличат цените на тока с 40%, за да компенсираме този блокаж от 18-те месеца. Изобщо едно политико-държавническо извращение, което води до тотално обедняване на народа. И постоянно ние говорим за финансова стабилност, а не можем да видим големите тръни, които ще ни избодат очите.

Т.е. финансовият проблем е малкият проблем, така ли?

Точно за това става дума.

Каква е прогнозата Ви за следващите месеци до изборите?

Сметките, които изчислявам, са твърде неблагоприятни. За съжаление. Отказът от промяна на големия бюджет е пародия на стил на държавна политика. Ще зациклим твърде много и не дай си, Боже, да не се организира правителство след 5 октомври, просто нещата ще отидат в много сложна ситуация.

#Кольо Парамов #Корпоративна търговска банка #КТБ #Централната банка #БНБ

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Политика
Последно от Политика

Всички новини от Политика »