"Файненшъл таймс": Надеждността на България понесе удар

„Както и да приключи всичко, надеждността на България на международните пазари понесе удар“ - така коментира пред британския вестник „Файненшъл таймс“ случая "КТБ" представител на външни инвеститори в трезора.

Едно от последствията от затварянето на Корпоративна търговска банка удря пряко върху притежателите на облигации за 150 млн. долара, сред които са няколко американски и британски хедж фондове

Падежът на книжата изтече в петък и те не са получили плащане.

Пред „Файненшъл таймс“ мениджър на фонд, пожелал анонимност, казал, че компанията му не е оптимистично настроена дори за гратисния период от една седмица. 

В публикация със заглавие „Нараства безпокойството сред инвеститорите в българската КТБ“ финансовият ежедневник цитира и 55-годишния психотерапевт Алекс Николаев, обикновен вложител в банката, който сега няма как да заплати скъпото си лечение в частна болница, защото няма достъп до сметката си.

"Отчаян съм. Трябваше да отворят банката през юли, сега говорят за октомври. Това е най-големият ми разход от няколко години и не е моя вината,че не мога да го покрия", споделя Николаев.

Изданието припомня, че сривът на банката беше предизвикана от публична кавга между мажоритарния акционер Цветан Василев и Делян Пеевски, "спорен политик и един от най-големите кредитополучатели. И двамата силно отричат ​​обвиненията.

Авторът Керин Хоуп, кореспондент от София, прави преглед на сагата КТБ, която разкри тесните връзки между мощни представители на бизнес елита на България и нейните политици в навечерието на предсрочните парламентарни избори на 5 октомври.

Президентът Росен Плевнелиев обвини олигарсите на страната, че разчитат твърде много на държавни средства от договори за обществени поръчки. "Олигарсите имат три източника на средства: договори за обществени поръчки, депозитите на държавните фирми в банките и приватизационни сделки ", сочи Плевнелиев пред изданието. "Те са зависими от тези пари".

Г-н Василев, бивш брокер на ценни книжа, обявен за един от най-влиятелните хора в България от списание Forbes през 2012 г., разшири дейността на Корпоративна банка, като предлагаше високи лихвени проценти за депозити на дребно, а също привличаше депозити от държавни компании, по-специално от енергийния сектор. "Надзорът над банките в България е лош. Бизнес моделът на Корпоративна банка - да взима държавни депозити и да финансира свързани лица, на практика беше защитен от централната банка", сочи пред "Файненшъл таймс" Николай Стайков, основател на "Протестна мрежа".

Г-н Пеевски междувременно напредна с политическата си кариера благодарение на медийна империя, формално контролирана от майка му, но помагана с финансиране от КТБ, отбелязва анализаторът.

Според него спорът между двамата през юни е породен от финансирането на българския участък от проекта "Южен поток". Цитирани са запознати с делата на КТБ, според които банката е дала 90 млн евро гаранция за две строителни компании, свързани с Пеевски, за да започнат работа по 550-километровата отсечка от тръбопровода в България.

Но банката, в която г-н Василев държи 51 на сто - се оттегли от сделката, когато бившето социалистическо правителство на България замрази участието в "Южен поток" след натиск от Брюксел заради възможно нарушение на правилата на ЕС за търга. Тогава г-н Пеевски отвърна на удара, като издърпа средства от банката, с което предизвика силен отлив от вложителите, обясняват източниците.

Кореспондентът цитира и Огнян Шентов, директор на Центъра за изследване на демокрацията, който казва: "Това беше уличен бой между двама олигарси, които излязоха от контрол. Сега централната банка също е замесена с потенциално вредни последици".

Изданието припомня, че руския акционер VTB Capital отказа да налива свеж капитал в банката, а другият голям акционер, държавният инвестиционен фонд на Оман, е в очакване на резултатите от одита, поверен на Deloitte, EY и Афа, преди да вземе решение.

В публикацията е цитиран и високопоставен български финансист, който казва, че според предварителния одит лошо е водена документацията за висок процент от корпоративните заеми, така че те не могат да бъдат оценени. Все още трябва да проучва какъв е делът на заемите, отпускани на свързани лица, а той може да бъде значителен".