Честваме Светите Седмочисленици

Десетки вярващи се стекоха в столичния храм "Св. Седмочисленици", за да се присъединят към празничната служба по слуай храмовия празник. Тържествената литургия, с която бе отбелязан празника на Свети великомъченик Пантелеймон и Светите Седмочисленици, бе оглавена от патриарх Неофит в съслужие с Тивериополския епископ Тихон и храмовото духовенство.

На 27 юли се чества паметта на седемте славянски просветители – Св. Св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

През 886 г. българският владетел Борис I посрещнал книжовниците и подкрепил делото им. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква. Наум оглавил това в Плиска, Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Девол, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време гръцкия език в богослужението и администрацията бил заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток.