Небивал интерес на САЩ към нас заради „Южен поток“ и банковите атаки

За по-малко от 24 часа „Ню Йорк таймс“ публикува цели два ключови анализа за България. В единия се говори основно за банковата криза, която приключи бързо, корупцията и неработещата политическа система у нас, а в другия - за посещението на руския външен министър Сергей Лавров в София. Във втората статия се посочва, че Москва натиска България и ЕС да възобнови строителството на газопровода „Южен поток“.

Страната ни не попада особено често в кръга от интереси на американските читатели, сега обаче активността е очевидна. Защо е така?

България се оказа, както се казва, между чука и наковалнята в сложния пъзел от противоречия, каквито са отношенията Запад – Изток.

Кризата в Украйна

Събитията в Украйна водят, по всичко личи, до отдалечаване на Киев от влиянието на Москва. Кремъл винаги е гледал на Украйна като на свой сателит. Революцията на Майдана обаче свали удобната на Путин власт и направи възможно подписването на договора за асоцииране на страната с ЕС. Русия държи Киев в подчинение основно чрез газовите доставки.

В понеделник Лавров бе посрещнат в София от демонстранти на „Протестна мрежа“ и украински граждани,  живеещи в страната. Българските протестиращи носеха европейското знаме и държаха лозунги против политиката на Кремъл в областта на човешките права, енергетиката, сигурността. Украинците развяваха националния си флаг и плакат на руски език „Лавров, долу ръцете от Украйна“. Те скандираха „Путин - убиец“.

Южен поток

Трасето на газопровода заобикаля Украйна. Ако има „Южен поток“, доставките на газ за Украйна могат да спрат, без от това да пострада снабдяването с газ на Европа.
Сергей Лавров коментира в София възможността газопроводът „Южен поток“ да бъде изключен от обхвата на Третия европейски енергиен пакет и така операторът на тръбата да не е длъжен за определен период от време след старта на проекта да осигурява достъп на трети лица до капацитета му. Това обаче ще позволи на „Газпром“ да монополизира доставките.

Брюксел оспорва поправки в българското законодателство, които все още не са окончателно приети и заради които срещу България бе започната наказателна процедура от страна на Европейската комисия.
България е поставена пред труден избор - ако си позволи директно да пренебрегне европейското законодателство, това ще доведе до много сериозни последствия, включително и големи глоби. Ако ли не, ще разсърди Русия и това може да има сериозни икономически последици. В момента страната е на кръстопът.

В края на юни руският президент Владимир Путин заяви по време на посещението си във Виена, че Съединените щати се опитват да провалят проекта за газопровода „Южен поток“. Путин обясни, че „нашите американски приятели... искат самите те да доставят газ на европейския пазар, затова правят всичко, за да провалят този договор“. Според Путин това е обикновена конкурентна война и в нея се използват и политически средства.

Банковата криза

Американският вестник рисува страшната картина на опашките от паникьосани вложители в София, които обаче са се изпарили с бързината, с която се са появили. „Това може да се нарече най-кратката банкова криза в историята. В град, където конспиративните теории са толкова разпространени, колкото и дюнерджийниците, гражданите имат различни теории какво е предизвикало това внезапно паническо теглене на пари от двете най-големи банки в България миналия месец“, пише „Ню Йорк таймс“ във връзка с неотдавнашната паника, в която хиляди вложители изтеглиха депозитите си от две български банки.

Тегленето на суми от банките задълбочи разочарованието сред чуждестранните инвеститори и сред международната бизнес общност. Това стана причина да бъде разклатено доверието в способността на Българска народна банка да надзирава българската финансова система. Поставен бе и под въпрос нейният статут на една от малкото правителствени институции, които функционират сравнително добре.