Петък е...

Петък е. Започнахме да гледаме подозрително на петъците през последните седмици и вървейки по улиците, неволно вдигахме ръце, за да се предпазим, ако някоя банка случайно се срути и ни удари. Не е черен хумор, това е жалката действителност, която едва ли някой от нас е очаквал да се прояви само между два петъка.

И понеже твърде много критики се изсипаха през последните дни - срещу банкерите, срещу правителството, срещу вложителите, които теглят, и срещу тези, които не теглят, дори и срещу тези, които си мълчаха, сега - в третия петък - искам да кажа няколко добри думи за тях и за... Григор Димитров.

Както не очаквахме банковата система да се разклати за няколко часа, така и никой не очакваше тя да се стабилизира също за няколко часа. Дузини министри, висши чиновници, депутати, президентът и кой ли не още „жертваха“ уикенда си, за да решат кризата, и наистина успяха. Защото в крайна сметка кризата, доколкото я имаше, не беше толкова финансова, колкото психологическа. Посланията, излъчени миналата неделя, успокоиха разтревожените вложители и те само за няколко часа върнаха доверието си към най-силно засегнатата банка, пък дори и започнаха да си връщат изтеглените ден по-рано депозити.

Дотук добре.

Ако не беше всъщност двойният аршин. Психозата срещу Първа инвестиционна банка беше овладяна, целият възможен държавен ресурс бе хвърлен това да се случи, докато същата тази държава гледаше безучастно как голямата и авторитетна Корпоративна търговска банка бе истерично атакувана от цяло съзвездие печатни и електронни медии. Причините за това необяснимо – поне засега – бездействие впрочем скоро ще станат ясни и тогава със сигурност много от частичките в този пъзел ще се наредят. И то така, че по всяка вероятност в българската банкова система ще настъпи преразпределение.

Засега след двата петъка остават уроците. Първият и най-важният от тях е, че в рамките на Европейския съюз, и особено в условията на валутен борд, една банкова система трудно може да бъде разклатена. Психиката, страховете невинаги са най-добрият съветник и точно те трябва да бъдат овладени. От банкерите, от медиите, от всички нас. Вторият урок е, че след криза винаги идват хубави неща. Като победата на Гришо миналия ден над Мъри и днешната му ключова среща с Джокович. Връзката е, че и в двата случая става дума за България, за нашата прекрасна и неповторима България.

Петък е...

България отново е обединена. Успех, Гришо! Каквото и да се случи, хората като теб са по-силни от всички страхове и психози, взети заедно, най-малкото защото остават в историята, в по-хубавата наша история.