В държавата на абсурдите, абсурдите не се забелязват

В държавата на абсурдите, абсурдите не се забелязват. Те стават част от всекидневието ни. Нехаем дори, когато политик поднася фрапиращи новини, които засягат много хора, децата ни, бъдещето.

Положението е още по-отчайващо, когато крадецът крещи „Дръжте крадеца!“, защото социалните проблеми най-често се случват, развиват и израждат заради зле взето политическо решение, неясен закон или грешно влияние.

Е, новината на днешния ден идва от министър на образованието, който ни просветна, че хонорарът за написване на учебник е 134 000 лв. Да, четете правилно – сто тридесет и четири хиляди лева. Най-често този вид литература се създава от авторски колектив от минимум 3-4 човека, а към момента МОН одобрява за печат и субсидира по три варианта на всеки учебник.

Това  означава, че държавата, т.е. ние – данъкоплатците, даваме поне милион и половина лева за учебник по всеки предмет. А колко ли учебника се пишат и одобряват всяка година... И колко ли е трудно да обявиш, че вдигаш учителските заплати с 30 лв., за да стигнат космическата величина от около 500-600 лв.    

На този фон лъсва и лицемерното разразилата се дискусия за единен учебник и неясното министерско становище по въпроса. Главата на ведомството обясни, че с това не можело да се гарантира качеството. Що за държава е тази, че не може да гарантира една читава, експертна комисия, която да застане зад издаването на учебник?...

Но в държавата на абсурдите подобни съждения не правят впечатление, след като същата тази глава предложи в 11 и 12-и клас да не се изучава история заради „изхарчените за тях пари”.

И не на последно място - защо всички подобни проблеми се поставят така неволно и, уж случайно, в края на едно управление или в края на работния сезон, или в някакъв друг край, който ги в отвежда в задънена улица?