Офис психология: просто го направи!

Трябва ли да се кандидатирам доброволно за новия проект? Дали ще ми харесва повече в друг отдел? Колко дълго да остана по майчинство? Да започна ли собствена практика? Да си уговоря ли среща за кино? Въпросите ни заливат всеки работен ден.

Ние не знаем дали в другия отдел е по-добре, или по-дългото майчинство ще се окаже мъдро решение. Нито дали филмът става за гледане. Затова сме по-склонни да кажем „Не“. Така допускаме грешката на бездействието. Оказва се, че повече ни е страх да не се вкараме в нещастие чрез активно действие и по тази причина не предприемаме нищо, а всъщност нещастието е по-голямо при бездействие.

Истинският въпрос е: Колко дълго ще се чувстваме по-добре с такава стратегия за вземане на решения?

В едно изследване хора са били питани в различни периоди от време, колко съжаляват, че са направили или че не са направили нещо. Така изплувал един сравнително еднакъв времеви план: малко след като хората са направили нещо неособено добро, те съжалявали, че изобщо са направили нещо. Но колкото повече време минавало, толкова повече съжалявали за нещата, които не са направили. Начинът, по който мислим за миналото, с течение на времето се обръща.

Причината за това е съпоставителното мислене, както е научният термин за нашето „какво щеше да стане, ако...“. Ние мислим за миналото не само така, както е било. Ние винаги рисуваме и алтернативи. Сценариите в нашите глави може да са по-добри или по-лоши от реалността. Съответно съпоставителното мислене може да доведе до по-добри или по-лоши усещания: дали се радваме на нещо, или пък съжаляваме, зависи само от нас самите, и по-точно от това как прилагаме съпоставителното мислене. На теория.

Човек може да размишлява върху вероятности цял живот.

Но в реалността е установено: 1.) по-често фантазираме върху собственото си поведение, отколкото върху това, че другите също са могли да постъпят по различен начин. 2.) Предпочитаме да фантазираме ситуации, които са щели да се развият по-добре за нас, отколкото да размишляваме върху сценарии, при които нещата са щели да се развият по-зле. 3.) По-често размишляваме върху варианти като „Какво, ако бях направил X, Y, Z?“, отколкото върху „Какво, ако не бях направил X, Y, Z?“ Това дава много повече материал за мислене: какво щеше да стане, ако ... За да обмислим всички възможни варианти няма да ни стигне един живот.

Под черта горното означава, че при дългосрочна перспектива вашият мозък обича да се занимава с това, което сте пропуснали, а не с това, което не сте направили.

Това, естествено, е само тенденция, а не 100-процентова категоричност. Но ако сте наясно с ефекта, то ще осъзнавате какво точно се случва в главата ви, когато мислите за пропуснати възможности в миналото. Можете например да се стремите да мислите за това, което е могло да се случи и развие по по-лош за вас начин и какво и как сте направили по най-добрия начин.

Най-важният извод от всичко това е: действайте!

Просто пробвайте. Така или иначе необратимите решения, които вземате в живота си, не са много. Дори папите в наши дни могат да се оттеглят. Да казвате „Да“, прави живота по-интересен. В дългосрочен план всяко „Да“ увеличава вашето щастие. Година след година.