Може ли Световното по футбол да се играе на други планети?

Може ли Световното по футбол да се играе на други планети?
Снимка: ЕПА/БГНЕС
A A+ A++ A

 

В обръщението си пред Конгреса на ФИФА ден преди откриването на Световното първенство по футбол в Бразилия президентът на Международната футболна федерация Сеп Блатер заяви: „Можем да се зачудим дали един ден нашата игра няма да се играе на друга планета. Защо не? Тогава бихме имали не само Световно първенство, а междупланетарна надпревара. Защо не?“.

Защо не ли? Нека видим защо не.

Забравете за Луната – там гравитацията е твърде слаба. С едва една шеста от притеглянето на Земята, игрището ще трябва да е огромно. Ударите биха изпращали топката много по-далече, отколкото на нашата планета.

Въпреки това дори Дейвид Бекъм не би могъл да изпрати топката извън орбитата на Луната. Бекъм е сочен за един от няколкото футболисти, които могат за изритат кълбото така, че то да достигне 160 км/ч.

Нужната скорост, за да бъде преодоляна лунната гравитация, е 8640 км/ч.

Проблемът всъщност е естетичен. Помните ли как астронавтите от „Аполо“ подскачаха като зайци на забавен кадър на повърхността на Луната? Къде е драмата в това?

Все пак на грубата лунна повърхност се е играл спорт.

На 5 февруари 1971 г. „Аполо 14“ стъпи на Луната. Без знанието на ръководителите на мисията на борда е имало таен товар – не съветска шпионска камера, а стик за голф и две топки.

Космонавтът Алан Шепърд бил решен да се позабавлява, докато е там.

По време на втората си разходка на Луната, след малко събиране на скална маса, Шепърд вкарал в употреба нещо, което от НАСА биха нарекли уред за разкопки. Ние бихме го определили като лопата, но за Шепърд било стик за голф.

Той поставил топките на повърхността, приготвил се и замахнал няколко пъти.

Заради скафандъра се наложило да използва стика с една ръка, но все пак успял да уцели топките и те полетели.

Като типичен спортен аматьор, той предположил, че втората топка „летяла километри“ в слабата гравитация, но всъщност изминала няколкостотин метра.

За да не остане по-назад, неговият колега, космонавтът Едгар Мичел, взел греблото, с което събирали лунни камъни (също лопата) и го хвърлил като копие.

Това е най-великото хвърляне на копие за този век“, възкликнал Шепърд...

Но дотук с Луната – нека се обърнем към Марс.

Можем да отхвърлим червената планета, тъй като на нея няма въздух. Въпреки че спортистите често тренират на големи височини, където въздухът е по-разреден, поне има нещо за дишане. Бихте имали късмет въобще да намерите нещо на Марс, а това, което има за дишане, е въглероден диоксид.

Може би трябва да потърсим планета със същата гравитация като на Земята.

С ширина от 12 104 км, Венера има 95% от диаметъра на Земята, което означава и подобно гравитационно притегляне, а има и атмосфера. Тя обаче е съставена от серни съединения.

Температурата на повърхността достига 400 градуса по Целзий – два пъти повече от кухненска фурна, а когато на Венера вали, от небето пада концентрирана сярна киселина.

През 70-те години на миналия век руснаците изгубиха мисиите си „Венера“ 7,8,9 и 10 в тези тежки условия.

Ами планети с по-силна гравитация от на Земята? Имаме четири възможности в нашата Слънчева система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Това са газовите гиганти с диаметри от 5 до 11 пъти по-големи от Земята.

Това не е толкова добре, защото на Юпитер, най-голямата от четирите, гравитацията би била около 2,5 пъти по-силна от тази на нашата планета. Да ритнеш футболна топка, би било все едно да ритнеш парче бетон. Ще бъде нужно нещо специално, за да се възстановите от подобна контузия.

Не че бихте имали шанса да поставите топката на игрището поначало, тъй като нито една от тези планети няма твърда повърхност, на която то да бъде изградено.

Това са просто сфери от газ, които стават все по-плътни с дълбочината, докато атмосферата не заприлича на силно сгъстена метална течност, подобно на живака.

Луните на Юпитер, Европа и Йо също не стават. Европа има ледена обвивка, която плава върху океан, покриващ цялата повърхност. Също като арктическите ледове на Земята, тя може да се пропука във всеки момент.

Йо е най-активното вулканично тяло в Слънчевата система. Тя е в постоянно състояние на изригване – също като английските футболни фенове, докато не се стигне до неизбежния полет обратно от Бразилия.

Плутон? Там гравитацията е по-слаба от на Луната, а температурите са смразяващи.

Така че в крайна сметка най-лесният вариант е да останем на Земята и да се справим с обвиненията в корупция към ФИФА. Едва ли е толкова трудно – все пак не става въпрос за ракетна наука.

 

#Сеп Блатер #Световно първенство #футбол #Бразилия #планети

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Гледна точка
Последно от Гледна точка

Всички новини от Гледна точка »