Еврофобите и евроскептиците избират между Льо Пен и Фараж

Еврофобските, евроксептични и радикални партии, които влязоха на бял кон в Европарламента, са изправени пред сложна задача – да избират между французойката Марин льо Пен от крайнодесния Национален фронт и британеца Найджъл Фараж от популистката Партия за независимост на Обединеното кралство. Между двете партии избухна открита война за формиране на групи в Европарламента. Марин льо Пен и Найджъл Фараж, които получават общо 24 места, се борят със зъби и нокти за подкрепата на еврофобите и евроскептиците. Целта е сформиране на собствена група. Предимството е ясно – ще получат по-голямо финансиране и гласът им ще се чува по-силно, когато се решават важни за общността проблеми.

Местата на членовете на Европейския парламент в законодателната зала са разпределени по политически групи, като членовете на ЕП се обединяват по политически, а не по национален принцип. Досега в ЕП съществуваха седем групи от различни аспекти на политическия спектър, които представляваха над 160 национални партии. Минималният брой членове за сформиране на политическа група е 25, като в нея трябва да са представени поне една четвърт от страните членки (т.е. към момента най-малко седем). Участието в повече от една политическа група е забранено.

Напрежението между националистите се увеличава с часове, а анализатори го определят като братоубийствена война. Разликите между двете формации не са толкова много или толкова важни, но партиите на Льо Пен и Фараж, които преди евровота се опитваха да обяснят, колко са еднакви идеите им, вече се опитват да очертят собствен периметър и да покажат по-големи мускули на останалите групи в ЕП.

В момента Фараж има леко предимство. Льо Пен се опитва да си осигури подкрепата на белгийската националистическа партия „Фламандски интерес“ (Vlaams Belang), която има един мандат, Партията на свободата на холандеца Хеерт Вилдерс с четири места, австрийската FPO с четирима депутати и петимата членове на ЕП от италианската Северна лига.

Фараж пък се бори за подкрепата на чешките нациналисти – едно място, гръцките националисти – 1 място, Литовската партия за правосъдие и ред – 1 място, крайнодясната Датска народна партия - 4, финландската крайнодясна партия – 2 места, и шведскоата националистическа партия – 2-ма евродепутати.

Общото между двамата е, че отричат, че са избрани в ЕП заради еврокризата, падането на жизнения стандарт на европейците, страхът от имигранти и спада на доверието в старите партии. И двамата обещаваха всичко. Марин льо Пен бързо се преорентира и замени своите националистки послания като антиглобалистки, люшкайки се между крайнодясното към крайнолявото, и потърси подкрепата на обедняващите заради икономическата криза работници, на умерените социалисти и на хората от провинцията. Фараж пък умело яхна вълната на надигналия се евроскептицизъм и страх от имигрантите, в това число и от българите.