Янка Такева: Учебното съдържание трябва да се облекчи

По 9000 деца всяка година напускат образователната система. От 1990 година до днешна дата имаме над 800 хил. неграмотни. Какъв ще бъде ефектът от удължаване на обучението за основно образование, каквото предложение дадоха от Синдиката на българските учители, и какво е необходимо да се направи, за да стане учителската професия привлекателна за младите кадри? Отговорите на тези въпроси потърсихме от председателя на синдиката Янка Такева.

Какви са мотивите Ви диплома за основно образование да се взема след девети клас?

Дълбоко убедени сме, че по този начин ще облекчим учебното съдържание от първи до девети клас. Когато се олекоти учебното съдържание, децата от първи до четвърти клас, когато става ограмотяването, да се научат да четат и да пишат, а не във втори клас да решават задачи за пети или шести клас. Не можем да искаме детето да надхвърли възможностите си и да усвоява учебно съдържание за по-големи ученици. Настояваме за ново списване на учебниците и по този начин смятаме, че ще намалим броя на отпадащите ученици, защото учениците, не можейки да се справят с учебното съдържание, се отчайват от това, че училището им е бреме, че им тежи, създава им се един комплекс за малоценност, и някъде към 6-7 клас напускат. По 9000 деца всяка година напускат образователната система. От 1990 година до днешна дата имаме над 800 хил. неграмотни, които дават облика на обществото.

Според педагозите учебниците са написани на много висок и неразбираем стил, съдържат много ненужна информация и не са интересни за учениците. Как може да бъде решен този проблем във възможно най-кратки срокове?

Всичко това е точно така. Аз съм дълбоко убедена, че няма човек, който да отвори буквара в първи клас или „Човекът и природата“ в четвърти клас, аз мисля, че и академик не може да се оправи, камо ли едно дете.  Учебниците трябва да бъдат пренаписани, трябва да бъде облекчено учебното съдържание, за да бъде разбираемо. Много ми се иска да дойде един министър в образованието, който да направи само две неща – да облекчи учебното съдържание с писането на новите учебници и да промени методиката на ограмотяване от първи до четвърти клас. Оттук нататък нищо друго не е необходимо на системата, тя ще върви и ще пее.

Какво според Вас е необходимо да се направи, за да стане учителската професия привлекателна за младите кадри?

Ако не се променят всичките неща, които изброих, учителската професия няма да стане привлекателна. Включително докато държат учителя на 500 лева начална работна заплата, това е абсурдно, няма какво да се заблуждаваме. Ние живеем в пазарна икономика и тя не е валидна само за бизнесмените и политиците в държавата, тя е валидна за цялото общество. Образованието е най-важният фактор за националната сигурност, за развитието на обществото, за развитието на икономиката. Учителят е с най-важната обществено значима мисия в това общество и докато всеки гледа на него като втора ръка човек, нищо добро не ни чака.

Как можем да променим това отношение към учителите?

Това можем да променим, когато създадем добра среда в училище и когато създадем условия на самите деца да се чувстват комфортно в училище, защото това тежко учебно съдържание, тези неразбории в списването на учебниците рефлектират върху детето, оттам в семейството, оттам в цялото общество и училището е някаква институция, която едва ли не, както казват хората, е „училище – мъчилище“, а не радост за децата и институция за успеха, за личностното им развитие.

Можем ли да очакваме криза на учителите?

Криза на учителите ще има и сега има в началното училище, в предучилищния сектор, има криза за учители по чуждоезиково обучение, по природните науки - физици, химици, биолози. След шест години ще бъдат необходими над 6 хиляди учители. Политиците трябва да се вслушат в гласа на синдиката. Докато сме скъпи на триците и евтини на брашното, България така ще бъде. Финансирането, което е на остатъчен принцип, е фатално за образованието. Делегираният бюджет като философия се наруши от правителството още от втората година. Трябва да имаме едно добро финансиране, едно добро заплащане на учителите, но най-важното, това е подготовката на бъдещите учители във висшите училища. Никой не говори по тези въпроси, как се подготвят бъдещите учители, никой не иска да се занимава с преподавателите и с висшето образование, защото мислят, че те са недосегаеми, не там има изключително много пропуски. Всички млади учители, които влизат от университета в училище, са по-неподготвени и от най-немотивирания учител в системата. Не може висшето училище да стои с учебните програми при подготовката на студентите от мое време, имаме квалификационна европейска рамка.

Ще има ли възможност да бъдат осигурени средства за 20 заплати при пенсиониране на учителите, каквото предложение направихте?

С какво по-незаслужен е трудът на учителя от полицая или от военния? Щом има за другите, трябва да има и за българския учител, има национални програми и има средства в тях, и ние настояваме това да се случи чрез тези национални програми. Нека някой да каже от политиците, че учителският труд не е значим, нека го каже на глас, те всички не го признават. Искаме да ни кажат значими ли сме, ако сме значими – 20 заплати при пенсиониране.

Трябва ли директорската длъжност да стане мандатна?

Няма абсолютно нищо страшно, когато човек си върши съвестно работата, моят съвет е не се страхувате от мандати.

Подкрепяте ли идеята целодневното обучение да обхване децата до седми клас?

Редно е  целодневната организация да бъде удължена до завършването на основно образование. Първо, в много населени места в България родителите нямат възможност да помагат на децата си при подготовката на уроците за следващия ден, това го прави учителят. Второ, много деца не могат да останат сами вкъщи, трябва да бъдат в училище, родителят да бъде по-спокоен. Третото нещо, което е изключително важно в целодневната организация на труда, имаме възможност за надграждане на знанията.  В пети клас ще бъде много добре, там няма да има само един учител, там ще влизат много учители, които ще подпомагат децата по различните дисциплини. При 43% от децата от детската градина до 12 клас българският език не е майчин, а 38% от тях са деца от ромски произход, те трябва да бъдат вътре в училище, защото, докато ги научим да говорят български, като си отидат следобед вкъщи, на другата сутрин се връщат в училище и ние започваме отначало.

Няма ли да се стигне до недостиг на възпитатели?
Не, няма да се стигне, ние сме направили разчетите.

Какво мислите за въвеждането на дуалното професионално образование и обучение?

Дуалното обучение е една добра форма за професионална реализация на младите хора, за по-лесна адаптация на труда, но при смяна на срока на обучение при професионалните училища. Да се тръгне, чрез експериментиране в професионалните училища, като имаме предвид това, че дуалното обарзование в професионалното училище ще може да бъде успешно само когато дадената професия като огледален образ срещу себе си има бизнеса.

Трябва да се преосмисли и срокът на обучение в професионалните училища, настояваме връщането на двугодишните професионални училища, които да дават някаква професия. Настояваме да има тригодишни професионални техникуми и четиригодишни професионални техникуми, които да задоволяват нуждите и потребностите на регионалната и националната икономика.

Защо учениците ни заемат последните места в теста на PISA по справяне с житейските ситуации?

Всички международни изследвания имат други замисли. Няма страна в Европа, която да не протестира срещу PISA. Разбира се, че детето, което не е идвало в столицата и не е видяло метрото, ще каже откровено, че не може да се справи, ако това дете дойде, българинът е толкова практичен, толкова умен, понеже им вземаме всички златни медали по всички състезания, те затова ни отмъщават. Да не подценяваме младите хора, те са много добри, ние не можем да им поднесем това, което им е нужно, защото учебното съдържание, списването на учебниците, тежестта на учебното съдържание трябва да бъдат съобразени с възрастовите особености на децата. PISA за мен не е критерий.