Радвайте се на България, докато я има

Проучвания, които доказват мрачните демографски тенденции в България? Имаме купища от тях! Неотдавна обаче стана ясно, че най-младият член на Европейския съюз може да се похвали с най-побелялата демографска картина не само в ЕС, но и в целия свят!

Какво означава стремглавото демографско пропадане на България от икономическа гледна точка? Колко тежки ще бъдат размирните времена, които очакват страната?

Броят на работещите българи е с една трета по-малък от броя на пенсионерите, който постоянно надвишава броя на новородените. Товарът върху системата за социално осигуряване става все по-тежък, казват специалистите, но не успяват да предложат практично решение на проблемите. Държавата може и да принуди хората да се пенсионират няколко години по-късно, но това едва ли ще компенсира недостига на млади работници. Системата за социално осигуряване от своя страна все по-трудно ще успява да се грижи за увеличаващия се брой пенсионери.

Демографската динамика в България е такава от доста време и цифрите вече почти не се обсъждат. А дори и да бяха обсъждани, малко вероятно е, че българите ще започнат да правят бебета заради отчайващата статистика. Не и докато живеят сред отломките на свободно падащата икономика.

Точно така – икономиката на България е на свободно падане и е въпрос на време тя да се трансформира в едно силно разслоено общество.

Моделът би могъл – пази Боже – да ни приближи до феодалното общество, в което шефът и най-близките му помощници си живеят добре, докато управляват съдбите на хилядите крепостни и равни обикновени граждани.

За съжаление този модел ми напомня за смущаващия маниер на министър-председателя Борисов – главатар, който е твърде зает да си губи времето с въпроси, които не смята за важни. Модел, който неговата PR машина съзнателно налага и който българите, изглежда, аплодират. Модел, който бе приложен при формирането на партия ГЕРБ, при избора на членове на парламента, министри, новите кметове. Това, което е общо за всички, е липсата на управленски програми, приоритети, принципи, сериозни и задълбочени анализи.

Проблемът с този модел – както в икономическия, така и в политическия вариант, е, че той много напомня на мафията – всичко опира до личната харизма, силата, връзките и няма нищо общо с универсалните инструменти и правила, присъщи на всяка демократична страна.

Икономическият и политическият вариант на този модел са взаимно обвързани. България трудно може да се похвали с пазарна икономика. Нейната икономика е изградена върху основа от политически кръгове, които са свързани с икономически кръгове.

Това е доста устойчив модел, като се има предвид, че главатарят винаги може да разчита на фондовете на Европейския съюз (в действителност само те са му останали като реален източник на пари за хазната). Неговите поданици също няма да имат много възможности – те ще бъдат изправени пред избора да избягат в чужбина или лека-полека да се стопят.

Соцдемокрация, охолството на запада в комбинация с равенството на изток. За това копнееха българите през 1989 г., когато комунистическият режим падна.

Ден преди да отбележим двадесет и втората годишнина от 10 ноември, се изкушавам да попитам дали нещата можеха да завършат по различен начин.

Боя се, че не, имайки предвид колко млада беше опозицията и колко ограничен бе светогледът на хората.

Революцията беше без кръвопролития и насилие. Тя бе по-скоро интелектуално усилие, но се озова в ръцете на хора, които просто не бяха правилните за тази работа.

В ръцете на хората от сегашния политически елит е шансът да реформират системата и порочния модел, но дали те искат това?