Криворазбраната реиндустриализация
Автор: Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика
Редица родни държавници продължават да мотивират идеите си за реиндустриализация с аргумента „и в Европа така ще направят”. И действително, има европейски лидери, в чиято реторика присъстват призиви за подпомагане на индустрията и разширяване на дела на заетите в нея. Преди да тръгнем да строим заводи е добре както родните, така и европейските политици да бъдат наясно с няколко основни тенденции, очертани по чудесен начин в годишния доклад на ЕК „Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа”:
- Спадът на заетите в индустрията е неизбежно следствие от повишаващата се автоматизация на производството;
- Нововъзникващите високо-технологични производства се отличават с по-висока добавена стойност и съответно се нуждаят от по-висококвалифицирана работна ръка;
- Променените в структурата на световното производство вследствие на утвърждаването на глобални вериги на добавената стойност и либерализацията на търговията неизбежно водят до засилване на конкуренцията в търгуемия сектор;
- Спадът на дела на индустрията се дължи и на променящите се бизнес модели, тъй като производителите прехвърлят все по-голяма част от съпътстващи производството дейности като логистика, маркетинг и правни консултации на външни изпълнители, заети в сектора на услугите;
- През последните две десетилетия делът на заетите в индустрията намалява в абсолютно всички страни членки на ЕС, дори и в Германия. В момента делът варира от 26% в Чехия до 9% във Великобритания. През 2012 г. България се намира в златната среда – 17% от заетите са в този сектор.
В доклада на ЕК се посочва, че страните членки, които все още изостават в развитието си (като България), най-вероятно ще преминат през по-големи промени по отношение на структурата на заетостта. От анализа става ясно, че това важи с особена сила за индустрията.
Очакванията на ЕК са, че нискоквалифицираните работници в Европа могат да успеят да запазят нивото си на заплащане, стига да се преориентират към трудоемки сектори, които произвеждат нетъргуеми стоки и услуги, и в които няма да бъдат в директна конкуренция с нископлатени работници в чужбина (фризьорство, градинарство, домакински услуги и др). Причината е, че продължаващото интегриране на огромни развиващи се икономики като Китай и Индия предполага по-нататъшен спад на конкурентоспособността на европейската индустрия, и най-вече на ниско-технологичните производства, които в същото време се нуждаят от многобройна работна ръка.
В същото време в страни като България, Румъния, Гърция, Португалия, Кипър, Полша, Испания и Латвия делът на заетите във високо-технологични производства остава под 5%.
Още по темата:
- » България е сред най-предпочитаните дестинации от немските туристи
- » The Telegraph: Европа трябва да е готова, ако Тръмп изтегли САЩ от НАТО
- » ЕК: Трябва да преминем към режим на военна икономика