Веселин Пантелеев-Ешкенази: Обичам „невъзможните каузи”

Веселин Пантелеев-Ешкенази е дете на музиканти. На 11 става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. Завършва Музикалната академия в София. През 1990 заминава за Лондон, където завършва майсторски клас за солист-изпълнители. Лауреат е на международни конкурси за цигулари в Пекин и Лондон. Изнася концерти в Европа, САЩ, Южна Америка, Индия и Китай.

В момента е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Избран е за „Личност в Новините" в област „Култура“ за 2013 година от читателите на Novinite.bg.

Г-н Ешкенази, Вие сте „Личност в Новините“ в областта на културата. Какви са личностите в оркестъра? Освен безспорния талант – кои са другите качества, които трябва да притежава един солист?

Личностите в оркестъра, особено в нашия, който е номер едно в света за момента, са всеки един член на оркестъра на Кралски Концертгебау – Амстердам! Ние се гордеем с всеки един музикант в него, който е издържал един от най-тежките конкурси, за да стане наш колега. Те всички притежават таланта и подготовката, за да са членове на този оркестър. Солистът пък от своя страна трябва да е много издръжлив не само на сцената, но и извън нея. Даже физически.

Пътувам по целия свят, свиря на места с различни температурни и часови разлики. От мен се очаква вечерта (когато и да е това) да съм на сцената и публиката да получи от мен това, което очаква на 200%. Това не е лесно и изисква много подготовка – както професионална, така и физическа всъщност.

Цигулката Ви „Гуарнери дел Джезу“ oт 1738 година е нещо повече от инструмент. Потопете ни в историите, които разказва. Какво символизира за Вас?

Цигулката ми е този фактор в професионалния ми живот, който ме прави най-щастливия цигулар на света! (усмихва се) Наистина, това е инструмент, който много малко музиканти имат. Това аз знам и помня във всеки концерт и всеки момент на контакт с инструмента. Благодарен съм! Той е правен само с няколко години разлика от цигулката на Паганини. Самият факт, че имам някаква допирна точка с тази легенда, ме кара да настръхвам всеки път, когато изкарвам звук от цигулката си!

Често подкрепяте благотворителни прояви. Каква е Вашата лична кауза?

Личната ми кауза е да помагам когато мога и с каквото мога. Избирам каузите си. Най-много обичам така наречените „невъзможни каузи“. Аз обичам дългосрочните неща, нещата, към които се стремиш и може да мине много време, но в крайна сметка да бъде постигната целта. Важното е да имаш цел, към която да се стремиш. Това прави живота ми пълноценен.

Екипът на Novinite.bg застава зад твърдението, че България е страна с много талантливи млади хора и богата култура, което им дава възможност с упорита работа да осъществят мечтите си. Какво е Вашето мнение?

Напълно споделям твърдението! Надявам се, че и аз съм един от примерите за това (усмихва се).

Какво бихте посъветвали младите хора в България, които искат да се занимават с изкуство?

Да намерят най-доброто място за образованието си. А после се надявам да направим България и такава държава, че да се върнат в определен момент, за да творят в нея. Аз се стремя към това. Това е една от моите каузи - достойно заплащане за българските музиканти и хората, които се занимават с изкуство.

И за финал – какъв е погледът на един световноизвестен човек на изкуството за бъдещето на България?

С общи усилия България може и трябва да бъде желано място за живеене и работа. Тя вече е за някои професии и това е чудесно. Има много българи, които се връщат след образованието си в чужбина и намират достойни позиции в България. Надявам се това да стане така и за музикантите един ден. Нека им помогнем!