„Изгубеното поколение“ превзе телевизията

Напоследък все повече нашумяват шоупрограмите, в които децата и техните таланти са основни действащи лица. Гледаме гримираните невинни лица, нагласени прически и слушаме чистите детски гласове, без да си даваме сметка колко часове подготовка трябват за това шоу.

Едно дете, което в една идеална реалност би могло да играе с приятелите си, да тича след топката или да се наслаждава на безгрижието на детството, днес се причислява към „Изгубеното поколение“.

Това дете няма право на безгрижие. То е затрупано с отговорности, учи се на сценично присъствие, на танци, на езици, на правилно пеене, а отгоре на всичко трябва постоянно да бъде пред камери и под натиска на общественото мнение. Що за детство е това?!

Ако приемем, че детското съзнание е tabula rasa (чиста дъска), то чия е вината да се правят пари на гърба на невръстните? Амбициите на родителите? Алчността на продуцентите, които видяха златна ниша в използването на талантливите деца? Или световната тенденция на ненормално детство, което е всичко друго, но не и „безгрижно“?

Може би тези деца ще бъдат българските Маколи Кълкин и Линдзи Лоън, може би ще бъдат „светъл пример“ за нацията, но едно е сигурно – детските години никога няма да се върнат обратно.