Пламен Даракчиев: През 90-те имаше харизматични лидери, днес няма такива

Пламен Даракчиев е роден в Ямбол. Завършил е журналистика, след което работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно и вицепрезидент. Участва активно в работата на Кръглата маса и близо една година след промените от 10 ноември 1989 е заместник главен редактор на синия официоз – вестник „Демокрация“. Депутат от СДС във Великото народно събрание. През 1997 г. е главен секретар на профсъюз „Промяна“, който е сред остриетата по време на барикадите. Днес Пламен Даракчиев отново е на протестите.

Г-н Даракчиев, Вие сте едно от емблематичните имена на прехода и едно от лицата на демокрацията у нас, как виждате днес дясното политическо пространство?

Дясното политическо пространство не се свежда единствено до политическите партии. През последните 10-15 г. полека-лека се наложи едно поколение, което уплътнява доста ясно това пространство. То присъства в обществения дебат и дори в някакъв смисъл задава неговия тон. По интересното обаче е това, че през последните година-две наблюдаваме две ясно изразени тенденции сред неангажираните в пряката политика изразители на общественото мнение, от гледна точка на ценностите на хората с десноцентристки убеждения. Първата е, че основното поле на дебата вече не е така нареченото добро управление, т.е. управленските решения в една или друга посока, колкото институционалният контекст и фундаменталните дефекти на прехода. Другата тенденция е, че разговорът напуска политическата коректност. Изкушените от знанието за обществото и политиката все повече изричат нещата в прав текст и употребяват понятия като например мафия, задкулисия, олигархия и прочие.

Виждате ли изявен лидер, така както някога СДС имаше своите истински лидери, които бяха харизматичните лица на промените?

Вярно, че някога, особено през 90-те години, в дясното имаше буквално стълпотворение от харизматични лидери. Днес всички те, макар и в активна възраст, а понякога и в разцвета на силите си, са вън от политиката. Въпросът е – защо? Верният отговор можем да получим само ако държим сметка за посоката на прехода. Ако днес наричаме подмяна онова, което се случи през годините, няма как тези лидери да са били успешни. Все пак в основата проблемът с така наречената стара десница бяха не толкова личностните противоречия, колкото несъстоятелната парадигма, към която тя се придържаше. Новите харизматични лидери ще се появят едва тогава, когато новата десница преосмисли проблемите си. Очевидно нейните традиционни ценности – по-малко държава, по-ниски данъци, повече свобода на пазара, не могат да бъдат осъществени в едно общество, в което модернизацията се опира на изтупани от праха традиции и практики от времето на комунизма.

Какво е отношението Ви към политическите съюзи вдясно, какви са шансовете им в бъдеще?

Възможни са, но зависи какви задачи си поставят отделните участници в тях. През годините видяхме много съюзи и раздели. Струва ми се, че днес един класически съюз, основан върху идеите за добро управление и прилагане на типичните за дясното идеи, няма големи шансове да успее. Десницата трябва да постави въпроса за радикални реформи в самата политическа система, щото да бъде постигната нормализация, в която държавата да бъде подотчетна на обществото, а не обраното.

Какви са шансовете на десните формации на предстоящите евроизбори?

Обединението в Реформаторския блок, както и формулата на Гражданския съвет му дават добри шансове. Като потенциал то разполага с около 250-300 хил. избиратели, които не биха гласували за ГЕРБ или негови сателитни партии. Със сигурност обединението ще се бори за втори евродепутат. Евентуален успех би могъл да утвърди и развие формулата на обединение, която избраха партиите от Реформаторския блок.

Възможно ли е според Вас създаването на едно ново мега-СДС и необходимо ли ни е то днес?

Може би не точно ново СДС, но подобен съюз според мене е необходим. Най-вече преди парламентарните избори, когато и да бъдат проведени те. Винаги в процес на големи трансформации в обществото на преден план излизат протопартиите и широките движения. За да отстъпят своето място на класическите партии, когато един ден реформите бъдат завършени. Във всеки случай покрай протестите у нас и случващото се от миналата зима насам се вижда ясно, че антикомунизмът, особено сред младите хора, отново се възражда. И това е ясен знак как те оценяват случилото се по време на прехода и днешната политическа криза у нас.

Каква е методологията да се създаде една чисто нова дясна партия, която отново да спечели доверието на десните избиратели и да не повтори грешките от миналото?

Съществуването на нова дясна партия, и съответно смислени действия в тази посока, не се обуславя само от желанията и стремежа на нейните лидери. Тя все пак има нужда от електорат, от онези можещи и знаещи хора, взели съдбата в свои ръце, както пише в уставите на почти всяка дясна партия. Тези хора у нас обаче намаляват с всяка изминала година. Не само заради бягството на млади и квалифицирани хора.

След разцепленията в дясното наблюдаваме и разцепление в лявото политическо пространство, това мода ли е, или е осъзнат исторически катарзис?

Вярно е, че има разцепление, но струва ми се, че зад него стоят различни интереси на онова, което у нас наричаме мафия. Няма никакви индикация за катарзис. Не съм чул Георги Първанов да говори за избитите без съд и присъди непосредствено след 9 септември 1944 г., нито за така наречения Народен съд, нито за политиката на македонизация, водена от БКП, нито пък за геноцида срещу българските мюсюлмани – турци и помаци. Също така не виждам преразглеждане на ролята на бившата комунистическа партия от началото на 90-те години, на силовото налагане на Конституцията.

Как бихте приели една евентуална коалиция на десните с ГЕРБ в следващия парламент?

От днешна гледна точка съм скептично настроен. Нито като управляваща партия, нито пък днес като опозиция, ГЕРБ излъчва посланията на десноцентриска партия. По-скоро става дума за овладян и култивиран популизъм, но все пак популизъм. Не виждам дебат и вътре партията, както и естествено развитие на личности, които до покриват критерии. Може би с малки изключения, като например евродепутатът Андрей Ковачев. Другата причина е визията на самата партия за това, как могат да бъдат решени проблемите на страната. Тя се свежда до простата задача да бъдат спечелени изборите, да бъде съставено правителство, което да прокарва някаква, да речем, дясна политика.