Ирина Бокова: Младите българи да се чувстват като глобални граждани

Ирина Бокова е български политик и дипломат, генерален директор на ЮНЕСКО за втори мандат от 2009 г.

Тя е бивш заместник-министър и министър на външните работи в правителството на Жан Виденов, посланик във Франция и Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО.

Г-жо Бокова, читателите на Новините.БГ Ви избраха за личност в политиката на 2013 година – поздравления!

Кои бяха най-сериозните проблеми, пред които се изправихте през 2013 г.?

2013 г. беше много важна за ЮНЕСКО, защото трябваше да подготвим дългосрочна стратегия за бъдещето на организацията за следващите осем години, 2014 - 2022, което може да си представите в тази динамична междунарoдна среда колко е важно и сложно, тъй като наближава краят на десетилетието за развитие на ООН през 2015 г. и се подготвя новият дневен ред за устойчиво развитие, така че ЮНЕСКО, със своя мандат, е много тясно свързана с процеса.

Тази стратегия беше приета на генералната конференция през ноември и това беше една много сериозна работа.

Проблемите, свързани с финансовата рамка на организацията – спирането на плащането в редовния бюджет от страна на САЩ, без съмнение беше рамката, в която работих през 2013 г., но мисля, че се справихме и сега сме в края на този сложен процес на преструктуриране и икономии, и заедно с това амбицията да не губим основната стратегия на организацията в новия мандат.

Какви са основните предизвикателства за ЮНЕСКО през 2014 г.?

2014 г. е първата година от моя втори мандат. Това е много важно, тъй като, според мен, спечелих изборите през 2009 г. с една визия за ЮНЕСКО, свързана с мандата на моeто скромно виждане за хуманизъм, който трябва да бъде в основата на всички усилия на ООН.

Смятам, че ЮНЕСКО, със своя мандат в областта на културата, опазване на материалното и нематериалното наследство, културното разнообразие, образованието и даването на възможност на всеки човек на този свят да получи уважение към своята култура и достойнство, е много тясно свързана с тази визия.

На ЮНЕСКО бяха възложени много важни инициативи от страна на генералния секретар на ООН, свързани с неговата нова инициатива „Образование преди всичко“, в която ЮНЕСКО е лидер, а аз съм изпълнителен секретар на този важен комитет.

Създаването на един научен консултативен съвет към генералния секретар също е възложено на нас. Да не говорим за много сложните и трудни проблеми, свързани с опазването на културното наследство в моменти на конфликт. Всички тези въпроси са на моето бюро от първия ден на 2014 г.

Какво трябва да направи България, за да представи пред света уникалната си култура и да се превърне в още по-посещавана дестинация?

От гледна точки на ЮНЕСКО това е една от най-престижните области – опазване на културното наследство. България има девет известни паметника – седем културни и два природни. Много е важно как България ще ги впише в своята културна и туристическа стратегия – има големи възможности. От друга страна, нематериалното културно наследство също е много привлекателно и много уникално. Вече имаме вписани два паметника - Бистришките баби и нестинарството. Сега са предложени чипровските килими, работи се по мартениците, кукерите в Перник. Поначало, моето лично виждане, и аз съм работила четири години много настоятелно, е културата да се впише в най-широк смисъл във всяка стратегия за развитие.

В много страни културните и креативните индустрии, свързани с фестивали, занаяти, културния туризъм, материално и нематериално наследство, генерират много работни места и приходи. Има страни като новите възникващи големи икономики - Бразилия, Китай, Индонезия, които получават между 8% и 12% от своя БВП на основата на тези културни индустрии. България също има много голям потенциал в тази област. Ние правим много, но мисля, че потенциалът е още по-голям.

Кои български културни обекти предстои да бъдат включени в списък на ЮНЕСКО?

Много отдавна настоявам и съм разговаряла с няколко правителства, включително и сегашното. Доколкото знам, България не е предложила нови паметници да бъдат вписани в списъка на ЮНЕСКО. Имаме паметници, които са вписани, и имаме една предварителна листа, в която България има много интересни паметници – Магурската пещера, неолитни паметници. Говори се и за разширяване номинацията на Казанлъшката гробница, но за момента България не е представила конкретни предложения за вписване в списъка на ЮНЕСКО.

Как може ЮНЕСКО да защити културни обекти като Несебър например?

Това, което прави ЮНЕСКО, е точно да защити уникалния характер на един такъв паметник като Несебър, вписан в културното наследство, със своята експертна помощ, с обсъждане в рамките на комитета.

Това невинаги е добре разбирано от българската общественост. Това не е посегателство срещу Несебър, а точно обратното – запазването на Несебър за един по-дългосрочен период, тъй като аз съм дълбоко убедена, че това не е пречка пред икономическото развитие на Несебър, на гражданите или на общината.

Това е по-скоро даване на възможност, именно в дългосрочен план, за развитие на допълнителни дейности, включително и туризъм, около Несебър. Защото, ако един паметник бъде изваден от списъка на културно наследство или ако често пъти е поставян в списъка на застрашените обекти, то това разколебава хората, които биха дошли да го посетят, и нарушава интереса. Дългосрочният интерес на България е Несебър да остане в списъка и да остане със своята автентичност.

Какви са основните дейности на ЮНЕСКО в бедни и развиващите се държави?

Преди всичко образование. ЮНЕСКО е лидер в ограмотяването и лидер на програмата „Образование за всички“. Основните принципи, по които ЮНЕСКО работи, са достъп до образование и качествено образование. Не по-малък е въпросът за културата, за опазване на наследството, за опазване на биоразнообразието – имаме много програми, „Човек е биосфера“ например, които са свързани със създаването на резервати за биоразнообразие. Цялата ни дейност е да оказваме съдействие на развиващите се страни, основно в две области – образование и култура.

Вие сте една истински успяла българка – какво послание ще отправите към младите в страната ни?

Мисля, че младите първо трябва да имат увереност в себе си, трябва да имат самочувствието на представители на нация с история, със съвремие и бъдеще. Често виждам доста неувереност в някои български среди – нямаме никакво основание. Второто е да бъдат част от този глобален свят, да се чувстват като глобални граждани. Най-важното е да продължават да имат ценности – ценностите на знанието, ценностите на любознателността, ценностите на това сами да могат да постигат нещо.