Цените на „Софарма“ – здравен октопод ли, държавен капитализъм ли?

Погледнато на България отвън, големият фармацевтичен производител „Софарма“ изглежда доста впечатляващо. Защото е една от малкото български компании с български собственици, които отварят нови заводи, имат голям износ, внушителни продажби навън и масивни – поне за българските стандарти – инвестиции в чужбина.

А каква е ситуацията, погледната отвътре? Според широкоотразеното разследване на ТВ7, оповестено в понеделник, „Софарма“ продава в пъти по-скъпо лекарства на българската здравна каса в сравнение с цените, на които се продават в съседните Сърбия и Турция.

Да оставим настрана никак немаловажния факт, че разследването на екипа на Николай Бареков в ТВ7 изглежда плод на медийната война между собственика на ТВ7 Делян Пеевски и собственика на „Софарма“ и „24 часа“ и „Труд“ Огнян Донев - сакън, да не се появи някое журналистическо разследване в България, което да не е със „скрити“ подбуди. Но ако то се приеме за достоверно, се стига до твърде важния въпрос: защо цените на лекарствата на „Софарма“ са толкова по-скъпи за българската здравна каса и за българските потребители, т.е. болни?

Защо на чужди пазари като Сърбия и Турция „Софарма“ се вижда принудена да има по-конкурентни цени, а на българския очевидно не? В монополно положение на българския пазар? И защо тогава „отговорните“ държавни органи, здравни власти, каси и разни други институции, където, както се видя миналата седмица, незаслужено се получават бонуси, позволяват цените на съответните лекарства в България да са толкова високи? Означава ли това, че българските власти де факто „спосорират“ „Софарма“ по този начин за сметка на джоба на потребителя, пациента и данъкоплатеца?

И от „Софарма“, и от правителството на Бойко Борисов трябва да дадат честни отговори на тези въпроси в най-скоро време. Защото инак би се оказало, че един от малкото големи български износители се субсидира чрез нещо средно между „здравен октопод“ и държавен капитализъм (характерен за предишния строй, дето му викахме комунизъм).

А, да! И да не забравяме, „важничко“ си е все пак: търгуването със здравето на хората, особено пък при болнава нация като българската, както междувпрочем и журналистическите разследвания винаги имат нужда от допълнителни инжекции морал.