Андрей Ковачев: Украйна не бива да има нереални очаквания от ЕС

Андрей Ковачев е депутат в Европейския парламент, член на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), член на Комисията по външни работи и на подкомисията по сигурност и отбрана, член на Комисията по регионално развитие, член на Делегацията за връзки със САЩ и член на Делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.

Г-н Ковачев, каква е перспективата пред Украйна на фона на настоящите събития?

Перспективата пред Украйна в момента е да продължи по своя европейски път, да спазва правилата и да не дискриминира гражданите по етническа принадлежност. Едно от първите неща, което трябва да направи новата власт, е да стабилизира страната финансово. Важно е бързо да се намерят кредитори, които да запушат дупките, оставени от предишните управляващи. Опозиционните лидери Виталий Кличко и Юлия Тимошенко трябва заедно с настоящата Върховна Рада да работят заедно, за да гарантират честни и прозрачни избори на 25 май за президент на Украйна.

Според вас Юлия Тимошенко и Виталий Кличко ли са лидерите на Украйна? Има доста резерви към тях.

Юлия Тимошенко вече е била в управлението и има натрупан негатив, Виталий Кличко е по-чистият от гледна точка на политическа биография и има по-голям шанс да събере симпатиите на голяма част от украинците. Независимо кой от двамата ще е лидерът, важно е да се запази териториалната цялост на Украйна. Не трябва да се допуска сили извън страната да се опитват да мотивират определени региони да тръгват към разединение.

Сега е важно до каква степен Кличко ще успее да мотивира страната. Той определено има по-големи шансове.

Какво е отношението към Тимошенко в ЕС? Тя е съдена за злоупотреба с огромни суми, докато е била длъжностно лице.

Определено Юлия Тимошенко не е приемана еднозначно от всички. Въпреки това се твърди, че процесът, воден срещу нея, е бил политически мотивиран от бившия президент и Виктор Янукович.

Финансови анализатори твърдят, че Украйна има нужда от около 35 млрд. евро, за да стабилизира икономиката си. Възможно ли е общността да отпусне такава огромна сума?

Не, разбира се. Евросъюзът трябва да покаже солидарност към украинския народ, но не може да отпусне тази сума. Реално ЕС може да предостави между 5 и 10 млрд. евро във формата на дългосрочни кредити. Подчертавам, на кредити. За това трябва да се разчита на Великобритания, Франция и Германия. Важно е Киев да получи тези пари, за да може да функционира икономиката и да не се стигне до финансов колапс.

Най-важното в този момент е в Украйна да не се събуждат нереални надежди спрямо ЕС. Те са свързани най-вече с пълноправното членство. Засега няма такава възможност. За да се случи това, трябва да мине време и страната да отговори на доста условия.

Аз съм докладчик на Европейската народна партия по Договора за асоцииране на Украйна. След провеждането на изборите на 25 май, ако те са честни и демократични, ще започнем процедура по подписване на споразумение за легализация на визовия режим. Важно е украинците да могат да пътуват свободно в страните от ЕС. Но пък повтарям, на този етап Украйна не трябва да има нереални очаквания от ЕС.

Как ще се развият според вас отношенията между бъдещата власт и Русия?

Това е голямата тема, която е на дневен ред, и тя е по-глобална, а именно ЕС - Русия. За съжаление, руският президент Владимир Путин е запазил все още манталитета от времето на Студената война за противопоставяне със Запада. Русия поставя условия за Митнически съюз и за Евразийски съюз, това е далеч от визията на ЕС. Най-доброто решение е голямото противопоставяне да даде път на бившите съветски републики като Армения, Грузия, Украйна и Молдова да тръгнат по свой собствен път. Време е като суверенни републики те сами да вземат решенията за своето политическо, енергийно, финансово и икономическо бъдеще.

Русия е и ще си остане важен партньор за ЕС. Ние сме изправени заедно пред големите предизвикателства – тероризма и глобалните климатични промени, подобряване конкурентоспособността на икономиките. Проблеми от такъв ранг могат да се решат само в партньорство. Необходимо е обаче в Кремъл да престанат да мислят в историческия контест Изток–Запад и да поставят преговорите по всички актуални теми на равноправна основа.