1000 участваха в противоречивия „Луков марш“

Около 1000 души участваха вечерта в събота в т.нар. „Луков марш“, който според организаторите е патриотична, а според критиците му – неонацистка проява.

Участниците носеха транспаранти както с лика на противоречивия генерал Христо Луков, герой от войните за национално обединение, впоследствие известен с антисемитски и пронацистки изяви, както и на Апостола на свободата Васил Левски.

Инициатор на „Луков марш“ е крайнодясната организация Български национален съюз.

Традиционно шествието минава по столичните улици, спира пред Паметника на незнайния воин и свършва до дома на Христо Луков, където на 13 февруари 1943 година е застрелян от член на комунистическа бойна група.

„Луков марш“ беше придружаван навсякъде от масирано полицейско присъствие и предизвика задръствания в центъра на София в събота вечерта.

Шествието се проведе на фона на многото критики срещу него. Против „Луков марш“ се обявиха от Европейската мрежа срещу расизма, организацията „ХоРа“, младежката организация на БСП в град София.

Като командир на батарея и артилерийско отделение Христо Луков участва в Балканската и Първата световна война, проявявайки храброст и военни умения.

За периода 1935–1938 година ген. Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Преди официалното включване на България на страната на хитлеристка Германия Луков прави опити да организира военен преврат и евентуална военна диктатура с помощта на Гестапо.

Когато България накрая официално застава на страната на нацистка Германия, Луков смята, че законодателството в България не е достатъчно антисемитско и се бори за закони, по-близки до тези на Хитлер.

От 1942 г. е ръководител на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ). Историци определят СБНЛ като първата организация, имаща вече изцяло оформен фашистки характер и възприела фашистки и нацистки идеи.

От организацията „ХоРа“ („ХОра срещу РАсизма“) заявиха по повод „Луков марш“:

„Организаторите на „Луков марш“ обичат да казват, че те не са нео-нацисти, а съвсем безобидни „патриоти“. Обаче не знаем ли всички в какво се изразява на практика идеологията на „родолюбците“ с факлите? Последното нейно материализиране стана на 14.02.2012, когато нашият съгражданин, поет и журналист Христо Христов бе жестоко пребит пред дома си от група агресивни скинари с нацистки убеждения. Нападенията и побоищата над роми, ЛГБТ и леви активисти, чужденци и др. от страна на скинари са всекидневие, срещу което сме протестирали неведнъж. Ако не заявим ясно позицията си срещу всякакви проявления на нацизъм и фашизъм в страната ни, ние се превръщаме в тихи съучастници на грозните им престъпления. Всъщност генерал Луков е поддържал тесни връзки с Третия Райх, а Съюзът на българските национални легиони, който той е оглавявал, открито е изповядвал идеалите на нацистка Германия. Докога европейската ни столица доброволно ще предоставя улиците си на расисти и неонацисти?“